Вестник „Знаме“ 14 май 1875 г.

„Дордето народите бъдат разделени помежду си с машинациите на своите всевъзможни империи, конституции и републики и дордето тие…гледат един на други като на врагове, до тогава не ще да има щастие на земята, не ще да има бел ден за човека“. Според написаното правителството и привилегированите „класове“ у всеки един народ „ще да мъчат и притесняват сиромахът…ще да го държат в невежество“… „Разбира се, че ако да би могле народите да разберат веднаш за сякога де лежат изворите на техните страдания, то тие тутакси са би убедиле, че главните и единствени техни врагове са самите техни правителства“…“Разделяй народите…разделяй семействата, разделяй брата от брата, баща от сина и мъж от жена, и ти ще бъдеш пълен господар над милиони живи същества и ще да плуваш в техните сълзи и кърви.“…

Без коментар


iraqarmyparadekirkuk0407.jpg

Нищо ново под слънцето. Парад на SS Viking 🙂

Да, на нас хората очевидно ни е нужно безумие, за да можем да успокоим кръвожадните си страсти, да станем по-хуманни. Така след кървавата баня в Европа светът стана по-добър. Създадено бе ООН, което постанови:

НИЕ,
НАРОДИТЕ НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ,
РЕШЕНИ:

да избавим идните поколения от бедствията на войната, която два пъти в нашия живот донесе неизразими нещастия на човечеството, и да потвърдим отново нашата вяра в основните права на човека, в достойнството и ценността на човешката личност, в равноправието на мъжете и жените, както и в равенството на големите и малките народи, и да създадем условия, при които може да се поддържа справедливостта и зачитат задълженията, произтичащи от договорите и от другите източници на международното право, и да насърчаваме социалния прогрес и подобряваме условията на живот при по-голяма свобода, и за тези цели да проявяваме търпимост и да живеем задружно в мир един с друг, като добри съседи, и да обединим силите си за поддържане на международния мир и сигурност, и да осигурим посредством приемане на принципи и установяване на методи, гарантиращи, че въоръжена сила не ще се използва освен в общ интерес, и да използваме международните институции за развиване на икономическия и социален прогрес на всички народи, РЕШИХМЕ ДА ОБЕДИНИМ УСИЛИЯТА СИ ЗА ПОСТИГАНЕ НА ТЕЗИ ЦЕЛИ.
В съответствие с това нашите съответни правителства чрез представители, събрани в град Сан Франциско, след като представиха своите пълномощия, намерени за редовни приеха настоящия Устав на Организацията на Обединените нации и с това учредяват международна организация под наименованието „Обединени нации“.

 

О несъвършена природа, о човешко лицемерие. Какво постигна ООН за последните 50 години от съществуването си: Корея, Виетнам, Йемен, Сомалия, Руанда Ирак, Босна и т.н. и т.н. Особено внимание заслужава гл.1, чл,1, т. 3 и 4:

3.Всички членове на организацията уреждат международните си спорове с мирни средства по такъв начин, че да не поставят в опасност международния мир и сигурност, както и справедливостта.
4. Всички членове на организацията се въздържат в международните си отношения от заплашване със сила или употреба на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на която и да е държава или по какъвто и да е друг начин, несъвместим с целите на Обединените нации“.

Открит остава един въпрос – както казва доц. Кьосев – между добрите намерени и добрите практики и политики има сериозна разлика – защо светът продължава да се въоръжава. Да погледнем само три от постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН: САЩ, Китай и Русия.

Военният бюджетът на САЩ за 2008 г., без да се смятат парите за „войната“ в Ирак, възлиза на 515 млрд. долара. Това е страната, която харчи най-много в световен мащаб за оръжия. Интересно, след като тя е един от основните инициатори на горецитирания документ, защо са й нужни толкова средства за убиване. Може би, защото въпреки документа в Америка продължават да афишират, че си „запазват правото за превантивен военен удар“. Една красива, демократична и миролюбива формулировка в „пълен унисон“ с устава на ООН.

Китай, който си е поставил за цел да възвиси човека, посредством нов социален строй, също няма довери на хипарите. Страната постоянно продължава да увеличава средствата на военните. По данни на Пентагона, макар че официални такива няма, КНР харчи между 97 и 139 млрд. долара годишно. Страната ще изстрелва, забележете не цивилни, а военни сателити. Тя се меракландисва мирно да си върне Тайван и още по-мирно да поддържа свободите и правата на хората в Тибет.Сополивите руснаци, които до преди 2-3 години нямаха пари за омлет и те сега се включват в надпреварата за мирно преодоляване на световните конфликти. Най-миролюбиво възстановиха полетите на стратегическите си бомбардировачи и гордо пободоха руския флаг в Антарктика. Изобщо, очевидно е, че различните държави и нации се готвят за траен и дълъг мир. И Стара Европа вчера потенциални енергийни конфликти и се привиждат. Затова може би немците пак почнаха да правят трактори тип „Леопард 2“ и да пуцат из Афганистан.

Най-много ме е яд за космонавтите, които загинаха в „космическият трабант“ „Дискавъри“, докато се пробват да убедят тъпите си шефове, че бъдещето на човечеството наистина е в ракетите, но не тези с бойните глави, а в тези, които ще ни помогнат да напуснем нашата миролюбива планета. ООН е мъртво, да живее ООН.

 

hristo_botev.gif

Предвид ситуацията в страната искам да кажа нещо на г-н Сергей Станишев и неговите министри на транспорта, образованието, икономиката, здравеопазването, вътрешните работи и др. Ще го направя посредством гениалните слова на поета и борец за свобода Христо Ботев!

В механата

Тежко, тежко! Вино дайте!

Пиян дано аз забравя

туй, що, глупци, вий не знайте

позор ли е или слава!

Да забравя край свой роден,

бащина си мила стряха

и тез, що в мен дух свободен,

дух за борба завещаха!

Да забравя род свой беден,

гробът бащин, плачът майчин, –

тез, що залъкът наеден

грабят с благороден начин, –

грабят от народът гладен,

граби подъл чорбаджия,

за злато търговец жаден

и поп с божа литургия!

Грабете го, неразбрани!

Грабете го! Кой ви бърка?

Скоро той не ще да стане:

ний сме синца с чаши в ръка!

Пием, пеем буйни песни

и зъбим се на тирана;

механите са нам тесни –

крещим: „Хайде на Балкана!“

Крещим, но щом изтрезнеем,

забравяме думи, клетви,

и немеем и се смеем

пред народни свети жертви!

А тиранинът върлува

и безчести край наш роден:

коли, беси, бие, псува

и глоби народ поробен!

О, налейте! Ще да пия!

На душа ми да олекне,

чувства трезви да убия,

ръка мъжка да омекне!

Ще да пия на пук врагу,

на пук и вам, патриоти,

аз вече нямам мило, драго,

а вий… вий сте идиоти!

Избрах това послание, защото вчера се напих зверски и за пореден път дискутирах с приятели злободневните теми: липсата на морал и доблест у управниците ни, озлобяването на хората, интригантсвото, желанието да забогатеш на всяка цена по най-лесния начин. Сред редицата важни проблеми, които си мислихме, че можем да разрешим, присъстваха темите за БДЖ, за това, че всичко у нас се прави след като падне кръвнина и така… Примерно на моя събеседник в бурята онзи ден е паднала козирката на входа му. Жертви няма, няма новина, няма шум. Но така е ! Напихме се, побихме се в гърдите, а днес сме меки като кашкавал, болят ни главите и сме още по-бедни от вчера, но нищо – поне се чувствам освободен от жлъчта, с която ме заливат медиите, колегите ми и въобще околния свят. И накрая: Господин Станише – народът не дели душманите на свои и чужди, за него те са си все душмани.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК БАЙЧО

ac77578a05.jpg

Днес е трети март – светъл празник, юбилей. Ако бях Божидар Димитров, щях да ви разкажа някои интересни неща: за атаки на нож, за чудеса от войнскa храброст, за крилати опълченци, мустакати руси и дрипливи аскери. За мое голямо щастие не съм вманиачен милитарист, а този ден за мен е повече повод за равносметка, отколкото за куха гордост. Какво постигнахме за 130 години и прав ли се оказа Васил Левски, който пророчески заяви „Който ни освободи, той ще ни пороби“. Спорно за мен остава твърдението, че е имал предвид руския империализъм. Сега, четейки пожълтелите страници си мисля, че апостолът е имал предвид българският ентусиазъм.

Младата държава се ражда и още невръстна прохожда със смели крачки. На чело застават онези хора, за които Христо Ботев пише „Политическа зима“. „Сънливите“ чорбаджии бързо разбират, че вместо да делят баницата със султана, вече си имат своя собствена тава. Ентусиазирано започват да се раздават постове на всеки, който може да пише. Раждат се образите на Алеко, Чудомир, Йовков – нахални търговци, безскрупулни чиновници и военни, безбожни попове, наивни и боси селени, съпътстващи българската реалност до ден днешен.

Както се пееше в една песен от близкото минало: „Високи сини планини, за сто години пет войни, а реките и езерата, за сто години пет преврата“. Тъжната съдба на българската нация е описана великолепно в този куплет. След героичните народни усилия, свързани със Съединението всичко тръгва наопаки. През 1886 г. младият, самозабравил се княз Батенберг е изгонен под дулото на пистолета. България сменя своята „династия“ и на престола се качва печалния за родната ни история, чак до ден днешен, род на Кобургите.

Събитията се развиват шеметно за българският селянин, този който с трепет очакваше спокойствието на независимостта. През 1900 г., след като налага натурален десятък върху продукцията, правителството, „респектира“ добруджанските селяни с кавалерия. Свободна България дава 500 убити свои граждани. Това не пречи на господин Васил Радославов, тогавашният Р. Петков, да продължи да заема висши постове.

След печалната Балканска одисея на българския народ, въпросното лице ни вкарва в Първата световна война. За двете национални катастрофи и ролята на Фердинад за блясъка на съвременна България е писано много затова ще ги пропуснем.

След превратните събития от 1923 г. се стига до там, че Антон Страшимиров възкликва: „Господин Цанков, вие клахте българския народ, както турчин не го е клал“. В пожарите изгарят множество човешки съдби, а България се разделя с редица блестящи свои умове. Ентусиазма на управниците ни нараства за сметка на ролята на Търновската конституция. През 1934 г. тя се превръща в хартиен труп, обрече на забвение.

Дали хората са се радвали искрено или не на червените танкове е без значение. Изстъпленията продължават. След 9 септември 1944 започват да се издават редица смъртни присъди, отново се унищожават стотици човешки съдби. Комунизмът си отиде, оставяйки няколко поколения с промити мозъци – хора, говорещи за равенство и братство, а мислещи за интриги и кариеризъм.

Не е зле да се замислим какво ни донесоха последните 20 години. Поредните герои решили да ни освободят: Андрей Луканов, Жан Виденов, Иван Костов, Симеон Сакскобурготски. Стигна се до там България да бъде управлявана от украинци, турци и мекседеми. Тройна комбинация от класа – истински „Mерцедес“.

Пожелавам ви честит 3 март. Заключете вратите и прозорците и ако ви е останал някой лев – отидете да се позабавлявате, но внимавайте да не ви сгазят.