Вестник „Знаме“ 14 май 1875 г.

„Дордето народите бъдат разделени помежду си с машинациите на своите всевъзможни империи, конституции и републики и дордето тие…гледат един на други като на врагове, до тогава не ще да има щастие на земята, не ще да има бел ден за човека“. Според написаното правителството и привилегированите „класове“ у всеки един народ „ще да мъчат и притесняват сиромахът…ще да го държат в невежество“… „Разбира се, че ако да би могле народите да разберат веднаш за сякога де лежат изворите на техните страдания, то тие тутакси са би убедиле, че главните и единствени техни врагове са самите техни правителства“…“Разделяй народите…разделяй семействата, разделяй брата от брата, баща от сина и мъж от жена, и ти ще бъдеш пълен господар над милиони живи същества и ще да плуваш в техните сълзи и кърви.“…

Без коментар

Advertisements

Ерих Фром има една много хубава мисъл – Европа никога не е била християнска, защото силните на деня винаги са подражавали не на Исус, а на Херкулес, Ахил, Александър. Ако прекроим тази идея по български аршин, ще видим, че България никога не е принадлежала нито на Апостола, нито на Ботев. Те двамата искат чиста и свята Република, етническо и социално равенство, върховенство на закона. Получават монархия с ясно изразен авторитарен, етно-национален и религиозен характер, чиито фитил гори и до ден днешен.

Какви всъщност са параметрите на българската монархия? За 70 години имаме трима монарси от две династии – двама абдикирали принудително, третият починал при неясни обстоятелства. Финал с регентски съвет, на чиято съвест тежат доста спорни решения. Не е нужна хронология: един неуспешен (на Батенберг) и два авторитарни надконституционни режима (Фердинанд и Борис III), политически убийства, разправа с опозицията и недоволното население, преврати, неизгодни коалиции и войни, репарации, нарастващ външен дълг. След всичко това получаваш република, която не можеш да наречеш нито чиста, нито свята.

Затова откраднаха части от монумента на Левски, затова се появяват теории, че е хомосексуален или кръвник, затова псува по филмите – защото ние не сме го разбрали, не го разбираме и не можем да го разберем!

Тръгваш след Левски, получаваш Височество!

Живял малко, учил бързо, действал дръзко. Човек сътворил от думите дела. Измамен, изоставен, убит.  Забравен от първите следосвобожденски поколения, кривен и кован по всякакви аршини за нуждата на националната ни доктрина над век, цитиран, но неразбран от днешните политици и общественици. И въпреки всичко, за надникналите зад парадната завеса, все пак и най-вече  – Човек. Човек, който директно сочи от какво е болно обществото – нещо, за което днес ние сме слепи.

Патриот

Хр. Ботев

Патриот е – душа дава

за наука, за свобода;

но не свойта душа, братя,

а душата на народа!

И секиму добро струва,

само, знайте, за парата,

като човек – що да прави?

продава си и душата.

И е добър християнин:

не пропуща литургия;

но и в черква за туй ходи,

че черквата й търговия!

И секиму добро струва,

само, знайте, за парата,

като човек – що да прави?

залага си и жената.

И е човек с добро сърце:

не оставя сиромаси;

но не той вас, братя, храни,

а вий него със трудът си!

И секиму добро струва,

само, знайте, за парата,

като човек – що да прави?

изяда си и месата.

hristo_botev.gif

Предвид ситуацията в страната искам да кажа нещо на г-н Сергей Станишев и неговите министри на транспорта, образованието, икономиката, здравеопазването, вътрешните работи и др. Ще го направя посредством гениалните слова на поета и борец за свобода Христо Ботев!

В механата

Тежко, тежко! Вино дайте!

Пиян дано аз забравя

туй, що, глупци, вий не знайте

позор ли е или слава!

Да забравя край свой роден,

бащина си мила стряха

и тез, що в мен дух свободен,

дух за борба завещаха!

Да забравя род свой беден,

гробът бащин, плачът майчин, –

тез, що залъкът наеден

грабят с благороден начин, –

грабят от народът гладен,

граби подъл чорбаджия,

за злато търговец жаден

и поп с божа литургия!

Грабете го, неразбрани!

Грабете го! Кой ви бърка?

Скоро той не ще да стане:

ний сме синца с чаши в ръка!

Пием, пеем буйни песни

и зъбим се на тирана;

механите са нам тесни –

крещим: „Хайде на Балкана!“

Крещим, но щом изтрезнеем,

забравяме думи, клетви,

и немеем и се смеем

пред народни свети жертви!

А тиранинът върлува

и безчести край наш роден:

коли, беси, бие, псува

и глоби народ поробен!

О, налейте! Ще да пия!

На душа ми да олекне,

чувства трезви да убия,

ръка мъжка да омекне!

Ще да пия на пук врагу,

на пук и вам, патриоти,

аз вече нямам мило, драго,

а вий… вий сте идиоти!

Избрах това послание, защото вчера се напих зверски и за пореден път дискутирах с приятели злободневните теми: липсата на морал и доблест у управниците ни, озлобяването на хората, интригантсвото, желанието да забогатеш на всяка цена по най-лесния начин. Сред редицата важни проблеми, които си мислихме, че можем да разрешим, присъстваха темите за БДЖ, за това, че всичко у нас се прави след като падне кръвнина и така… Примерно на моя събеседник в бурята онзи ден е паднала козирката на входа му. Жертви няма, няма новина, няма шум. Но така е ! Напихме се, побихме се в гърдите, а днес сме меки като кашкавал, болят ни главите и сме още по-бедни от вчера, но нищо – поне се чувствам освободен от жлъчта, с която ме заливат медиите, колегите ми и въобще околния свят. И накрая: Господин Станише – народът не дели душманите на свои и чужди, за него те са си все душмани.