Uncategorized


Бъзикилийкс - Истината такава, каквато можеше да бъде!?

meglena-kuneva-podslushvane

Потърсихме г-жа Меглена Кунева да коментира своето изказване в предаването на БНТ „Панорама“, че хората които получават минимална заплата 340 лв. не са бедни. Ето какво отговори тя на поставените от нас въпроси:

– Г-жо Кунева, благодарим ви, че приехте поканата да отговорите на нашите въпроси. Да започнем направо, все още ли смятате, че заплата от 340 лв. е нормална заплата и не е признак на бедност?

– Аз няма как да ви откажа интервю, защото все пак съм образована и възпитана в духа на европейските ценности, където откритостта, прозрачността и връзката с обществото са водещи в политическата култура. Но да преминем към въпроса – Да, аз все още смятам, че да получаваш 340 лв. не е признак на бедност. Въобще като цяло, е абсолютен мит, че заплатите в България са ниски. Помислете логично, вие спомняте ли си, поне един голям протест, който да е бил породен от недоволство от…

View original post 1 260 more words

Много хора в публичното пространство раздират гърлата си, за да обясняват колко е зъл Изтока, или колко е подъл Запада. Политическите ми убеждения ме мотивират да обясня и на двете групи индивиди, че са просто магарета, водени за носа от пропаганда, действаща с едни и същи средства. Ето и доказателствата – серия плакати „Не говори много, врагът слуша“.

imcounting

Чичо Сам не обича приказливите!

imcounting 3

Нито колхозничката Маша и нейната британска посестрима.

imcounting 2

Хората, които имат глави на раменете, да помислят. Другите да продължават да повтарят мантрите на своите господари. Очевидното обаче оставя тъга у човека: каузите нямат значение, щом средтствата за тяхното постигане са идентични!

scribebook

В читалнята на библиотеката прегърбен стар мъж пишеше статии за своята енциклопедия – на ръка. Около него младежите весело щракаха по своите лаптопи и с любопитство му хвърляха по едно око.

Днес мъжът беше щастлив, започна да преписва на чисто колосалния си труд – отново на ръка. Дали ще победи времето или времето ще победи него – няма значение, ръкописът е готов!

Жан-Жак Русо, Du contrat social ou Principes du droit politique – за добрите и лошите закони: „Нито един гражданин не бива да бъде толкова богат, че да може да купи другиго, и нито един гражданин не трябва да бъде толкова беден, че да бъде принуден да се продаде.“

 7 Things Fear has Stolen from You

Снимка: http://www.marcandangel.com/2013/09/18/7-things-fear-has-stolen-from-you/

През 1848 г. хората в цяла Европа показват на своите управници, че повече не могат да понасят политическото самодоволство на абсолютната власт. Изтеглят се от професионалните и обществените си позиции и издигат барикади по улиците. Наред с конните полкове, им се отговаря със серия от заплахи, които да притъпят техните стремежи и да ги върнат в лоното на „светата църква“ на подчинението. Въпреки потушаването на неподчинението се поставя началото на гражданското представителство във властта.

Аналогична е ситуацията и през 1968 г. – хората и на Изток, и на Запад ясно демонстрират, че не искат да живеят под диригентската палка на Вашингтон и под звуците на балалайката на Москва. Прага, Глазгоу, Марсилия, Париж издигат своя глас над учебникарския диктат на „големите“. Масите в един глас викат: „забрана на всички забрани“. И пак танкове, полицейски палки, изчезващи в мъгливата вечер хора, финансов натиск и слухове.

От 2009 г. ние показваме на политическата класа, че всичко това не ни е чуждо. Опълчихме се на бездушната политическа демагогия и казахме „не“ на дебелашката политическа лъжа, която изкривява реалността ни. И когато четири години по-късно ние вече не се страхуваме от гумените палки, така често употребявани по площадите на София, те решиха да ни демонстрират, че имат още жокери – жокерите на страха. Пари се печелят, достойнство не – да покажем на политическите егоисти и демагози, че не  ни е страх.

Отворено писмо! Да го беше адресирал към цялата клика! Казаното важи за Манолова, Корумбашев, Михов и сие.

Бъзикилийкс - Истината такава, каквато можеше да бъде!?

cheRGARIanarchy copy

Г-н Станишев

Покрай отвореното писмо на олигарха Иво Прокопиев, което знам, че няма да ви трогне, а дори ще бъде размятано, като доказателство за „борбата“ ви с олигарсите, реших и аз да ви напиша едно писмо, което също съм убеден, че няма да ви трогне, но се надявам, да накара тези които смятат да гласуват за вас да размислят. Въпреки, че имахте наглостта да издадете книжка със заглавие „Защото сме социалисти“, аз ще ти кажа и на тези които ме четат – Защо не си социалист. А най-доброто приложение на книжката ти, е да се раздаде на пенсионерите като енергийни помощи да си разпалват печките, или да я закачат в кенефа, където след като прочетат някоя страница от нея, да я откъснат и да си избършат задника.

Та, защо не си социалист и ти, и тези дето си ги събрал около теб. Случвало се е няколко пъти да те виждам…

View original post 735 more words

ПРЕДГОВОР

„За бъдещето – оптимистичната теория“ [натисни тук] предшества представената по-долу песимистична теория и това е израз на моя оптимизъм, който е далече от реалната ситуация на нашата малка сива планета. Да сива, не синя, но това е друга тема. Ако 10-те най-развити във военно отношение държави не изравнят до 20 години бюджетите за армиите си и за космическите си програми, то възможностите пред човечеството ще са много малко. Сега NASA получава по около 16 млрд. $ на година, а Пентагона получава над 600 млрд. $ годишно. На този фон рано или късно на всички ще е ясно едно – крехката земна кора едва ли ще издържи тежестта на военния ботуш. Лошото е, че ние хората първо натискаме копчето и после мислим, но дали ще имаме втори шанс. Ето и другата гледна точка.

mgs-mars-1997

За бъдещето – песимистична теория!

„Боговете ви са храна за ума на слабите. Аз нямам нужда от тях“.

Авитохал!

Пилотираната мисия до Марс беше поредният опит за сплотяване на разединеното човечество през 20-те години на XXI век. Притиснати от икономически, екологични и социални кризи, хората все по-често прибягваха до сила при ходовете си в малките и големите геополитически игри. Започна нова мащабна надпревара в превъоръжаването. Затова когато САЩ, Русия, Китай, Индия, Япония и ЕС си подадоха ръце, за да пратят пилотирана експедиция до Червената планета – всички интелигентни хора посадиха в душата си семето на надеждата, че не всичко е загубено, че космосът може да ни даде нов импулс. „Арго“ излетя на 13 ноември 2022 година при голямо всеобщо въодушевление. Сега, когато пиша тези редове, седнал сам в опустялата зала на космическия център Хюстън, се чудя наистина ли наивността може да заслепи до такава степен един рационален ум.

Не мога да ги лъжа повече. Дугъл е мъртва, Корольова е със строшена ръка – трябва да се мобилизират напълно, за да оцелеят. Поне се радвам, че гласовете за автономна животоподдържаща система, въпреки високата цена, надделяха. Естествено, ние американците мрънкахме, че е много скъпо и няма смисъл, след като мисията е снабдена със совалка за връщане, но сега се радвам, че там горе си имат всичко – въздух, вода и храна в неограничени количества. За миг ме изби на религиозно-мръснишки мисли. Нищо чудно четирите двойки горе да се превърнат в едни нови Адам и Ева или Ной и семейството му. Глупости, станцията не може да понесе повече от дванадесет човека, а и едва ли ще могат да я ремонтират дори след 10–15 години. Ще им кажа!

– „Арго“, тук Хюстън, „Арго“, тук Хюстън.

–  Хюстън, тук „Арго“, защо не пуснеш видеоканала. Какво става?

– Секунда, ще го включа. Така е по-добре.

– Защо центърът е празен, къде е Мат, Дмитрий, къде са всички?

– Медведев, събери екипа! Трябва да ви кажа нещо.

– Добре, секунда! Какво е станало, изглеждаш пребледнял и уморен?

– Ще изчакам. – Започнах нервно да потропвам с молива по бюрото. Някъде горе се чу трясък. Може би мародери, може би диво животно – не знам.

– Слушаме те. – В малката централна зала на станцията цареше пълно оживление.

– От колко време отсъствате?

– От 456 дни, защо?

– Трябва да ви кажа нещо! Не може да се върнете, не може и да разчитате повече на нас – сами сте. Пристъпът на паника ме превзе.

– Смайлс, какви ги говориш – къде е шефът, какво става. Гласът на капитан Медведев потъна като хартиена лодка в настъпилата суматоха. – Какво става по дяволите?

Вместо отговор координаторът на полетите откъсна един кичур от косата си и през истеричен смях каза.

– Стана ето това. Всички са мъртви или скоро ще са. Радиационният фон е десет пъти над нормата в Хюстън, във Вашингтон и Москва е над 150 пъти над нормата. Стана това, което не трябваше да става – стана ужасна грешка.

– Каква греша? За какво говориш?

– Ядрена катастрофа, всичко пропадна, някои казват, че е хакерска атака, други казват вътрешно противопоставяне или саботаж, трети… вече няма значение. Всички натиснаха копчето. Затова през последните дни се снимах в близък план, за да не виждате празната зала, а когато започнах да светя, изключих и камерата. Вече не мога да ви лъжа. Хюстън вече се разграбва от мародери, не че скоро и те няма да са мъртви. Всички ще са мъртви.

– Чакай, чакай – успокой се, помоли го командирът на космическата мисия.

– Не мога да се успокоя, нямам време. Слушайте, каквото и да решите – помнете! Космическа зима вече настъпва и на север от екватора никой няма да оцелее – така или иначе. Независимо дали решите да се връщате или да останете – помнете, шансовете ви са равни. Бразилия остана незасегната и … Чу се трясък, а после изстрели. Хюстън замлъкна завинаги.

– Хюстън! Хюстън! – Отчаяните позивни на „Арго“ обаче бяха посрещнати единствено от хаотичния галактически шум. Капитанът изключи приемника.

 ~~

В командната зала на „Арго“ цареше гробно мълчание. Командирът на мисията даде един час за обмисляне на всички. През това време Корольова си беше прерязала вените, не успяха да й помогнат и без това беше много слаба след инцидента. Всички членове на мисията гледаха в една точка – малката снимка на Земята над работното табло, която както и ръбът на бръснача, можеше да реши всичко. Опитът и подготовката обаче си казаха думата. Свикнали да работят под стрес и напрежение космонавтите рязко смениха настроението си, след като командирът на мисията откачи снимката и я постави с гръбчето нагоре върху бюрото си. Провериха запасите и техническото състояние на апаратурата и паралелно с това се пробваха да настроят далекообхватната антена на резервни честоти и да се свържат с други космически центрове. Не се получи нищо и командир Медведев взе думата:

– Трябва да решим, отсече безкомпромисно той, оставаме или тръгваме.

– Да гласуваме, каза Томас Харди!

Тук се изправи Чан Си и бавно заговори.

– Не виждам смисъл да се гласува. Имаме прекрасна възможност! – Той опъна една лента за обезопасяване и я посочи. Който застане от дясно може да остане, от ляво – може да тръгне.

След кратко обсъждане, без излишни спорове, всеки взе решение за себе си. Трите двойки от Индия, Китай и Европа решиха да пробват шансовете си в станцията, преценявайки, че могат да живеят за един доста дълъг период от време – приблизително 15-20 години. Командирът прие, че ще се върне на Земята и ще направи всичко по силите си, за да им съдейства в този срок, което поради липсата на информация не беше много сигурно. Овдовелият Харди също пожела да тръгне. Уговориха се, че в планетарна орбита, след шест месеца, ще се свържат със станцията, за да обменят информация. Шансът за успех на завръщането зависеше от успешното им скачване с Международната космическа станция, която също оставаше подозрително няма. Така или иначе комуникационна магистрала с нея не беше предвидена, защото поради редица съображения връзката до там се осъществяваше с посредничеството на космическия център.

~~

Командирски дневник (дата неизвестна): МКС беше изоставена. Осъществихме контакт с „Арго“. Условия за завръщане или съдействие от дистанция – никакви. Планирането на мисията по приводняване в басейна на Амазонка – успешно, но не съвсем…

Медведев и Харди кацнаха по средата на зеления океан – те частично се приземиха, частично се приводниха, но най-накрая, отскачайки от водната повърхност, спасителната капсула се забоде в средата на заблатен разлив на реката. Спасителните надуваеми възглавници се отвориха, след тях и люкът.

След три дена ги нападнаха някакви паразити, подобни на тении. Харди умря в края на първата седмица след кацането. Медведев оцеля благодарение на група горски ловци, които отлично знаеха как да се борят с малките ужасни тайни на голямата река. Те изчистиха тялото му, но космическият вълк почти ослепя, остана и частично парализиран. Въпреки това индианците го боготворяха. Те бяха примитивно племе на ловци и събирачи в разцвета на своята каменна ера. С годините той научи езика им, а с инвентара на капсулата и на костюма си им дари и стотици чудеса. Показа им как да отводняват и изпомпват водата от парцелите, да строят диги, да садят и култивират растения, да търсят руда и да я обработват, да строят големи постоянни постройки, да записват с рисунки и още стотици неща. Без него те нямаше да преживеят толкова безпроблемно тежките години след ядрения апокалипсис. Когато почина на преклонна възраст, каквато туземците никога не бяха достигали, те разтопиха злато и изработиха урна. В нея положиха праха му, а урната поставиха в астронавтския му шлем. Изтеглиха от водопадите огромен базалтов блок, полираха го, издигнаха пирамида, а на върха и построиха храм. Там, върху камъка положиха мощите на Барлан есо Бурхалан – Божественият гост от космоса. Срещу пирамидата издигнаха дворец, а на последната му тераса трон, на който да сяда достойният да гледа в очите на Бурхалан. Скоро от всички племена в района започнаха да търсят помощ от Децата на Бурхалан. Около храма и двореца се оформи площад, изникнаха къщи, около тях стена, пазар и ханище. Годините минаваха, след тях десетилетията и вековете. Пътищата плъзнаха от храма във всички посоки на света, но един ден стигнаха до пустошта – там където живееха другите – барберано, говорещите неразбираемо. Ордата им се спусна като лавина по пътя и стигна пред храма. Предводителят на барберите Авитохал започна да се изкачва по стълбището. На пътя му застана престарелият главен жрец, вдигна ръце и извика:

– Заклевам те! Върви си! Това място е свято! То е дом на Бога!

– Вождът не му отговори нищо, заби меча си в средата на гърдите му, а после небрежно го избърса в бялата тога на мъртвия старик.

Облеченият в кожи едър мъж влезе в храма, събори шлема и урната и изрева с цяло гърло.

– Вашите богове не съществуват! Те са храна за ума на слабите. Аз нямам нужда от тях.

Престарелият от вековете астронавтски шлем изхрущя под тежкия ботуш на огромния мъж и стана на прах.

„И все пак нямаме никакви фактически доказателства за съществуването на стара силно развита цивилизация. Подобна хипотеза е по-скоро добър инструмент на увеселителната индустрия, отколкото на науката.“

Професор доктор на историческите науки Силвестър Тойнлес.

Следваща страница »