Словоблудство


Загубих се, но открих един забравен свят…OLYMPUS DIGITAL CAMERAТам, в препълненото заведение, понятието герой беше загубило своя смисъл и се напиваше от мъка.

OLYMPUS DIGITAL CAMERAСам той не знаеше своята сила и слава, почиваше отдавна изгнил в земята. „Република“ – дума, която се беше загубила заедно с мен, стоеше самотно на сянка под навеса на старата спирка.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Проклет богохулник, пред бога показал своите язви!OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Намерих се! Отзад на планината, но все пак на планината, макар и отзад. Но не бях сам!

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Републиканската кръв е силна. Тя бди!

OLYMPUS DIGITAL CAMERAНе се намерих, а и тук няма никакви шибани елфи!

OLYMPUS DIGITAL CAMERAНамери ме!

И щипе!

Advertisements

Наред с хубавото мнение, което прочетох в туитъра, че ежеседмично по стадионите се поругава името на Aпостола на свободата (не си спомням кой го пуска), искам да ви покажа нещо, което ще ви докаже, че проблем със снимката, на която циганета се гаврят с героите ни, няма. Съжалявам, че не мога да пусна снимки от портретите на великите българи от моето „елитно“ средно училище – всички бяха с нарисувани сини очи, белези, полови органи и т.н. Децата и младежите винаги са били такива – това се корени в младостта им. Затова държавата и медиите вместо да проявява цялата строгост на закона и да търсят мъст, да кажат къде изтекоха милионите за ромското включване и ромската декада.

Привеждам ви друг пример от второто издание на романа „Под игото“, все още най-четеният в България 🙂 или 😦 Въстанието току що е разгромено, пиянството на народа е приключило – момент на върховен драматизъм, но читателят си е направил гавра и то доста отдавана (със стария правопис е). Правете си изводите сами!?

Открийте десетте разлики.

„Нападението над редакцията на вестник „Галерия“ е политически акт“, заяви след експлозията главният редактор на изданието Кристина Патрашкова. Ако е така, нека обясни обстоятелстватa около възникването и работата на вестника. Сериозно се съмнявам  в „независимостта“ му. Градските легенди са много, но все пак, правейки такива бомбастични изявления, Патрашкова трябва да отговори на два доста важни въпроса:

Откъде дойде първоначалната инвестиция?

Кой й плаща заплатата?

Официалната версия, че вестникът има седмични продажби от 80 000 екземпляра и се самоиздържа, е несериозно за всеки, който е запознат с пазара на реклама и печатни медии у нас.

Паралелите с „Милениум“ са крайно неудачни. Защо? Защото медиите трябва да изпълняват очистителна за обществото роля, какъвто е случаят в известната трилогия. За наше съжаление вестник „Галерия“ храни българското обществено мнение с кисело зеле и застоял боб от консерва, което предизвиква единствено неудържими газове в стомаха на социалния организъм. Кой въобще вярва, че „нападките“  към определени политици имат за цел да подобрят нещата у нас, а не са поредната клиентелистка поръчка. Лошото е, че и бомбаджиите също изпълняват клиентелистки поръчки, а резултатът е очевиден – взрив в центъра на София. Стефан Танев направо може да ни завиди от гроба си.

Жалко, че заради подобни личности, като Огнян Стефанов, К. Патрашкова, Я. Дачков, Б. Цанков, в чужбина се създава впечатление, че у нас има натиск над свободомислещата журналистика. Иди и обяснявай, че става дума не за свободомислеща, а за свободоблудстваща журналистика – язък. Пръц!

Слушах Pero Defformero в София преди извесно време, но вчера си ги пуснах повторно  и замечтах за подобен формат на родния турбо фолк пазар. Представих си Борис Дали, Веско Маринов и някоя чалга дива в акомпанимент на нещо по-твърдичко, защо пък не. Но всъщност възможно ли е?

специален позрав за всички !!!

Бил ли е Джони Деп в България? А на кой му пука? Е! Как на кой? На bTV! И то толкова много, че наистина, както се казва на журналистически жаргон, май доста „пресолиха манджата”. Освен това, новинарската истерия демонстрира и доста голяма доза медиен провинциализъм.

Американските войници напускат Ирак. На кой му пука? Няма значение, щом на bTV не му пука. Смахната работа!!!

Или как една учена глава може да се държи като тиква, без обратното да е възможно

Голямата Балинова лъжица[1]. С това ще запомня Божидар Димитров, който определя себе си като националист. Последното, само, е достатъчно да ти стане ясно, че подобен човек не може да бъде обективен учен. И понеже златните крави на българското минало са вече опитомени в по-голямата си част, той и другият клоун на българската наука – Николай Овчаров, постоянно търсят теле под вола. Единият търси надземно, другия подземно – но и двамата са известни както в професионалните среди, така и на културната общественост, като себични и прибързани учени, които искат да засенчат и затрият в прахта на миналото Тойнби, Шлиман и Евънс. Сега, за радост на всички, двамата титани глигани на родното минало се фанаха за гушите заради мощите на Йоан Кръстител.

В случая не е важно дали откритите мощи са на Йоан Кръстител или не. Двойният проблем се състои в това, че е дадена прибързана хипотеза, лансирана чрез медиите, а самите мощи, открити от български учени през XXI в., са върнати на църквата.

По първото мога да цитирам археологът Стюарт Скот, който заявява по отношение на подобни научни казуси следното: „За научния изследовател артефактът представлява само едно отделно късче информация, което предстои да бъде включено във веригата от данни, преди да се стигне до определен извод”. В случая, Б. Димитров отдавна говори за невероятните открития, които чакат българската наука на созополския остров и един прекрасен ден в едноседмична медийна кампания Йоан Кръстител възкръсна. Според Скот това е недопустимо нарушение на научната методология, която изисква:

  1. Проучване на проблема
  2. Формулиране на предварителна хипотеза
  3. Натрупване на нови факти от наблюдения и експертизи
  4. Формулирането на нова хипотеза
  5. Проверка на възможностите на новата хипотеза да обясни ситуацията

Сензационният научен подход, според последния, може да бъде разпознат по следните критерии:

  1. Прибързано обобщение – типично и за Димитров, и за Овчаров
  2. Позоваване на личен авторитет – най-любимото и типичното както за Димитров, така и за по-голямата част от българските хуманитаристи
  3. Умозрителна спекулация и фактическа грешка– част от черепа на Йоан Кръстител, в благороден обкова с кирилски надписи и днес се пази в двореца на турския султан в Истанбул, заедно с пръчката на Мойсей, меча на Давид, брадата на Мохамед и т.н. Никой не си е направил труда да сипе бензин в машината на времето, но дори не е подплатил изказванията си с факти.
  4. Неуточненост, инсинуация, невярно предположение – който иска да прави експертизи, аз съм сигурен в хипотезата си.
  5. Противоречие тук няма, но то е типично за историческия наратив на Димитров.
  6. Изопачаване или преувеличаване – характерно за медийните историци и археолози.

Другият проблем е хем по-интересен, хем по-особен. Светската наука е тази, която изгражда съвременната европейска цивилизация и то именно в противовес на църковния обскурантизъм. Затова прибързаното връщане на мощите, преди изясняването на ситуацията около тях, е акт на средновековно мислене, проявен от хора, които са призвани да изучават средновековния човек, а не да се държат като него. Остава утре Божидар Димитров, за да не обиди крепителната за нацията църковна институция, да афишира, че земята е плоска и има неоспорими доказателства, че е не по-стара от 7000 години. Тогава със сигурност неговият „колега” ще го изпревари и ще снима касовия филм „Българският Индиана Джоунс в страната на Антиподите”.

Странно е обаче как двама клоуни хвърлят звезден прах в очите на хората, а техните колеги мълчат като неми[2], поне да пишеха, ама ней се – на научната критика у нас се гледа с недобро око и ако имаш основателни забележки, най-много да те нарочат за катил. Простете – за шибаняк!


[1] Хипотезата за Балиновата лъжица е начален етап от псевдонаучните забежки на Божидар Димитров, който в средите на историците се споменава с насмешки под сурдинка. Лошо е, че никой не се осмелява да го изобличи в ненаучност. За съжаление хипотезата за Балиновата лъжица с годините се оформи като синдром, и всякакви предположения за случайна забежка се оказват неоправдан оптимизъм. Другото, което е характерно за Б. Димитров, че в своите научни трудове той почти никога не се позовава на исторически извори и библиографски източници.

[2] В процеса на публикуване излезе следния материал: http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3181831

parlament2.jpg

„Музей на позора” е една от най-новите културно-исторически институции в България. Тя има отговорната задача да запознае настоящето и идните поколения с експозиция, представяща значимият политико-социален преход на българското общество към пазарно-правова либерална демокрация. Музеят е създаден благодарение на общите усилия на българския политически елит в средата на 90-те години на XX в. и затова закономерно се помещава в бившата сградата на Народното събрание. В него гости от цялата страна и чужбина могат да видят няколко постоянни музейни сбирки:

  1. Евтин популизъм

  2. Законодателен лобизъм

  3. Обслужване на лични интереси

  4. Гласуване с чужди карти и посредством подадени сигнали

  5. Безочие

  6. Некомпетентност

  7. Практикуване на развлекателни занимания по време на пленарни заседания

  8. Празна зала

Музеят ще приема и временни, гостуващи експозиции. За да запознаем бъдещите си гости с важността на изложените експонати ще им представим бивши и настоящи временни експозиции.

Предишни:

  1. Български бизнес блок – „Здравей българино”

  2. СДС – „Ликвидационни съвети”

  3. БСП – „ Износ на зърно”

Настоящи:

  1. Коалиция за България – „Разпродажба на остатъците”

  2. ОДС – „Масова приватизация”

  3. ДПС – „обръчи от фирми”

  4. Атака – „Всичките ще ви избием”

  5. Негово величество царьот на България – „Усвояване на имоти и горски площи”

Предстоящи изложби:

  1. Герб „Аз смятам …”

По време на тура ще бъдете напътствани от професионален гид. Предвижда се обедна почивка с кебапчета на символична цена. Ако гостите ни имат желание, срещу допълнително заплащане, могат да станат за кратко част от експозицията. Срещу скромна сума те могат да седнат на банките, да гласуват с чужда карта или дори да поръчат някой закон. В кулоарите нашите гости могат да направят глупаво изказване и да се почустват като част от представените в сбирките лица. Гарантираме ви приятно изживяване, което ще ви накара да се почувствате значими и съпричастни към либералните ценности на съвременна България.