Свободолюбиви строфи


Пътуването по света ме убеди, че всеки народ си има свой Бай Ганьо. Напълно сигурен съм в това твърдение. Българският народ обаче има и своя Алеко Константинов, който да го опише така прекрасно и подробно във всичките му социални активности: предприемаческа, политическа, публицистична. В този смисъл трябва да се радваме, че се познаваме така добре. Би било интересно, ако в световната литература се потърсят аналози на този типаж и се направи сборник под наслов „Такива каквито сме, но не искаме да бъдем“.

Advertisements

Можем ли да бъдем навсякъе?

„Не можем да бъдем навсякъде“ – това е традиционното оправдание на МВР за дребните битови кражби и грабежите. Няма българин, чииито имот да не е посещаван от неканени гости. В моето семейство – семейната селска къща на баща ми – 4 пъти; вилата на тъста ми – 3 пъти; вилата на вуйчо ми 7 пъти (последният крадец беше живял там седмица); нашият апартамент, мойто портмоне, чантата на баба ми, парите на баба ми (телефонна измама). „Не можем да бъдем навсякъде, затова обиколи заложните къщи и си потърси вещите“ ми каза следователят след като ми взе отпечатъци и омаза цялата къща с мастило.

По горе-долу сходен начин се оправдават и пътните полицаии за високия брой ПТП-та. Те не се научиха обаче да респектират с присъствие, а продължават да дебнат от храстите нарушители. Катаджиите също така често карат в насрещното, паркират върху тротоари, спирки, в тунели и т.н. Случвало ли ви се е да ви спрат на място, на което е забранено да се спира – ДА! И на мен!

„Не можем да бъдем навсякъде“ – Мирослава изчезна, свидетелят се самоуби, а Б.Б. поиска извинение. От кой? От Бончев, от Киров, от сестрите Белнейски от … В ареста се обеси и немеца касапин от Бургас – „не можем да бъдем във всяка килия“.

На мен обаче ми изниква въпрос! Къде могат да огреят служителите на едно от най-богатите министерства в България. Освен около стадионите, да чоплят семки, да говорят глупости, аз другаде не съм ги видял да правят нещо. И се чудя къде били, а те спяли между смените си.

Сега сериозно. Няма държавна институция, като МВР, която да е с толкова ниска обществена популярност. Това се дължи на вроденото чуство за безнаказаност у служителите на МВР, ниската успеваемост при ежедневната битова престъпност и почти никаква реална резултатност при борбата с организираната престъпност. Станахме свидетели на няколко лошо режесирани медийни акции, които бяха пълно фиаско. Публична тайна е, че в МВР не обичат жалбоподателите, че отношението към гражданите, които подават сигнали е индиферентно или откровено  грубо, че голяма част от служителите се държат арогантно при ежедневното изпълнение на служебните си задължения. Голяма част от тях не могат да покрият физическите изисквания на ежегодните физически прегледи, които трябва да полагат. Ще кжете, че прекалявам – а помните ли полицаите, които се нпиха с униформи на бензиностанцията, а помните ли полицаите, които точиха бензин в туби, а помните ли това „УДРИ ГО  ПО ГЛАВЪТА ДА ПАДА!!!!“ (виж към 1.50 секунди): http://www.youtube.com/watch?v=WDr1OApDf5o&feature=related

Лошото е, че проблемът не е в политическото ръководство, а в една институция, която самоцелно съществува като микродържава в държавата. Трябва всяко полицейско неправомерно действие и бездействие да се взима под внимание и да се афишира от гржданите, а МВР трябва да стимулира гражданския мониторинг върху дейността си, а не да пуска Калинки в ефир и да репресира хората. Последните дават и смисъл и пари за съществуването на полицията.

П.П. Чудя се какъв ще е резултатът, ако камерите се махнат от улиците и се преместят в патрулните коли?

Земеделците искат да ожънат правителствените успехи?!

Премиерът Борисов май наистина не оценява положението. Ако последните години процъфтявахме, лесно щяхме да се мотивираме да затегнем колана, но всички знаем, че не става въпрос за гърци, италианци, португалци, а за хора загубили представа за понятия като преход и по-добро бъдеще. По медиите сега се тиражира крилата му фраза „Да не мислят, че с протести ще ме уплашат“ и вместо да даде някакви разяснения за административните бъркотии и мерките на килограм ни заплаши, че е готов още на следващия ден да подаде оставка и „да си изберат като Виденов, като Станишев, като Костов”. Нещо се обърках – не се плашите или ни плашите.

Ние, че сте безстрашен знаем – реформи на всяка цена – падат министри, хвърчат експерти, покосявате цели социални категории. За вашите заплахи – Ха! Ма намерихте с кво да ни плашите господин премиер – ние и при Виденов оцеляхме, и при Костов, и при Царя, и при Станишев – та който и да дойде, ние – българските граждани вече сме добре калени. А иначе ми хареса изказването на един от земеделските лидери – „Ние искаме да произвеждаме зърно, а не стачки”. Затова преглътнете малко огромното си его и допуснете дори за секунда, че когато някой не е доволен, може да сте взели погрешно решение.

Поздрав за всички, които протестират за едно по-добро бъдеще!

Преди повече от 20 години ние бленувахме за една система, с която само малцина бяха запознати. Така бившите соц. елити си осигуриха уюта в една нова пирамидална система, окупирайки нейния връх. Настоящите западни елити пък си спечелиха една отсрочка от две десетилетия, за да продължат да управляват богоподобно – тоест самодостатъчно и хазартно. Ето и нагледното развитие на нещата:

Капитализмът преди 100 години

Ето как са еволюирали те в настоящето – различна форма и визия, еднаква същност

Пирамидата е една от най-устойчивите структури и именно затова е заложена символно в еднодоларовата банкнота. Една пирамида, една банкнота, един световен ред – хитро, просто и лесно. Излиза, че от строго йерархичните общества от миналото, които са демонстрирали величието си чрез пирамиди, до днес нищо не се е променило – структурата е същата. Това обяснява и факта, защо от САЩ до България бизнес пирамидите се преследват толкова усърдно – просто, защото Държавата е най-горната част на пирамидата и иска да си запази монопола над тази структура. Така че е време да погледнем реално на нещата и откровенно да си заявим – ДА ГО ДУХА СИСТЕМАТA! Искаме промяна! За начало една по-полегата пирамида, а после тава 🙂

Е, добре – мина суетнята. Време е за разбор – много оплаквания, много сумтене имаше и с основание. България демонстрира, че не е подготвена за нормален изборен процес в демократични условия. По сметки, базирани на ЦИК и Националната статистика, са гласували малко над 3 000 000 души, което е около 50% имащите право на глас. Става ясно, че изборната система у нас няма проводимост, а логичното заключение е, че ако се изпълнят дългогодишните партийни призиви за повсеместно гласуване, имаше предложение това да стане със закон, просто системата ще рухне. Аз чаках за извадки, за да видя дали ми е отчетен гласа и станах неволен свидетел на доста недоразумения, които от юридическа гледна точка са си нарушения. Една мома от ЦИК дори открито ми заяви, че няма кой да ми дава извлечения в тази патаклама. Няма, ама трябва! Така и не ги дочаках, защото всички секции се омотаха, а последната секция при нас затвори след полунощ. Заради късния час, в разрез на правилата, постоянно влизаше „помощ” отвън, която да съдейства на оплелата се комисия.

Сега за президентите. Политическата наглост на ГЕРБ, лицемерието на БСП, голословието на Кунева се проявиха с всичка сила по време на пресконференциите им. Едно политическо леке заяви, че гласувалите за Светльо Витков трябва да бъдат затвоерни в лудница, но нямаме достатъчно места в клиничните заведения. Аз съм на друго мнение, не защото съм гласувал за него, а защото си направих един експеримент, провокиран от основната му концепция – партиите са клонирани системи, които работят за себе си, а не за хората. Пуснете си запис на трите основни пресконференции, сега насложете думите на Станишев, върху тези на Борисов, сменете БСП с ГЕРБ, сменете ляво-център с дясно-център и ще видите, че въпреки всички убеждения, ще гласувате за един и същ кандидат – политическа акула с ненаситен апетит за гласове, кинти и влияние.

В крайна сметка резултатите на Витков и Мицов не са лоши. Особено предвид малката кампания и липса на яснота в малките населени места. С няколко плаката, една свирня и интернет те печелят 1,4% в национален мащаб, което никак не е зле, ако вземем резултатите на политическите лонабита – РЗС, ВМРО, АТАКА, Синя коалиция. Неоспоримата логичност на кандидатурата им става още по-ясна, не като протестен вот, а като алтернатива на лустросаните мазнюги (Сташо е напомпал бицепси као каратис), при разглеждането на резултатите в големите населените места, в които те успяха да се разгърнат от гледна точката на комуникационните си канали. София – Витков-4,68%; Румен Христов – 3,79; Волен Сидеров – 3,38%; Атанас Семов – 1,19%; Красимир Каракачанов – 1,04%. Приблизително аналогична в относителни числа е ситуацията в другите големи населени места.

Това означава, че медийната насмешка на Цуцанка Оризова за политическите планове на Витков са повече проблем на нейното късогледство, да вземе да смени цайсите, че мяза на Рубин 178, отколкото на възможностите и намеренията му.

Аз пожелавам успех на двамата в новото им начинание, а социолозите да го д…т, защото цял ден ни убеждаваха, че имат между 0,1 и 0,3 %.

Послепис: Който трябва да избира между куче на каишка и плъх, наистина го е закъсал, ама яко!

Ще се научат ли българските политици да се страхуват заради мизериит, които вършиха, вършат и ще продължават да вършат?

„Ако взривовете пред партийните централи на ДСБ и РЗС са заради изборите, то в България се случва нещо ужасно“, това заявиха от партията на Костов. Чакай да помисля малко, хмммм, а ми, че то тва не е много вярно. В България, заради политическите сили – леви, десни, сини, червени, безцветни и шарени, от 21 години се случва нещо ужасно! Нищо, че никой политик не го вижда, а сега му треперат мартенките: „Аууу – недоволен избирател ли е, вътрешна опозиция ли е, външни противници или тия дето ми дадоха комисионна, а пък аз не свърших работата?““Нещо ужасно се случва тук“, така казал и царят, когато един ден решил да надникне в кухнята. Кръв, черва, потни жени, пари, миризми – отвратил се, после помислил малко, па огладнял, седнал и се натъпкал като прасе. През кухнята повече не минал и бързо забравил, че там се случва „нещо ужасно“.

Живял малко, учил бързо, действал дръзко. Човек сътворил от думите дела. Измамен, изоставен, убит.  Забравен от първите следосвобожденски поколения, кривен и кован по всякакви аршини за нуждата на националната ни доктрина над век, цитиран, но неразбран от днешните политици и общественици. И въпреки всичко, за надникналите зад парадната завеса, все пак и най-вече  – Човек. Човек, който директно сочи от какво е болно обществото – нещо, за което днес ние сме слепи.

Патриот

Хр. Ботев

Патриот е – душа дава

за наука, за свобода;

но не свойта душа, братя,

а душата на народа!

И секиму добро струва,

само, знайте, за парата,

като човек – що да прави?

продава си и душата.

И е добър християнин:

не пропуща литургия;

но и в черква за туй ходи,

че черквата й търговия!

И секиму добро струва,

само, знайте, за парата,

като човек – що да прави?

залага си и жената.

И е човек с добро сърце:

не оставя сиромаси;

но не той вас, братя, храни,

а вий него със трудът си!

И секиму добро струва,

само, знайте, за парата,

като човек – що да прави?

изяда си и месата.

Следваща страница »