септември 2014


Много хора в публичното пространство раздират гърлата си, за да обясняват колко е зъл Изтока, или колко е подъл Запада. Политическите ми убеждения ме мотивират да обясня и на двете групи индивиди, че са просто магарета, водени за носа от пропаганда, действаща с едни и същи средства. Ето и доказателствата – серия плакати „Не говори много, врагът слуша“.

imcounting

Чичо Сам не обича приказливите!

imcounting 3

Нито колхозничката Маша и нейната британска посестрима.

imcounting 2

Хората, които имат глави на раменете, да помислят. Другите да продължават да повтарят мантрите на своите господари. Очевидното обаче оставя тъга у човека: каузите нямат значение, щом средтствата за тяхното постигане са идентични!

Дебнещият страх

Навремето под това заглавие четох книга, която ми обещаваше така да ме уплаши, че да остана стреснат цял живот. Това разбира се не се случи, даже не си спомням разказите в нея. Умните държавници знаят, че подопечните им граждани се чувстват най-приобщени към държавните каузи, когато са застрашени от нещо. Идеята, която те комуникират е: „без нас вие ще останете като стадо без пастир, а вълците ще ви разкъсат само за миг”. Подобни тези оправдават огромните пера за въоръжаване, разузнаване и…, за нещо още по-страшно – нарушаването на човешките права в името на човешките права. Обратно на всеобщото мнение, че това е сложна геополитическа игра, за хората, които от години следят поведението на големите играчи, е очевидно едно – подобно поведение се свежда до простата двойка – добри и лоши.

Стражари и апаши.

За да има стражари, трябва да има и апаши. Всяка велика сила знае много добре тази максима и я прилага успешно. Великобритания от години създава изкуствени държави, в които участват 2 или повече етнически групи, като властта се дава, като правило на най-малката. Балканската история не е по-малко изпъстрена с подобни „проекти” дело на руски, немски (условно), френски и английски пътни карти и проекти. Русия, охотно дарява територии на федератите в СССР, за да може, както стана ясно с Приднестровието, Крим, ДНР и ЛНР, да ги държи един ден на каишка. По подобен начин големите геополитически играчи държат в шах съседите си или т. нар. изконни зони на влияние. Класическите схеми за мобилизация, в прекия и преносния смисъл, обаче вече отдавна са дотегнали на гражданите в големите държави. Затова ….

Невидима заплаха

Време е за нещо ново, което да повиши напрежението и да поддържа волтажа в обществото. Това не е страна „злодей” – Буш Младши изпука много тъпанарски тази карта, това е невидима заплаха, която като ракови клетки се е разпростряла из целия свят. Колко удобно, можем да пускаме бомби, а вече и дрони, по целия свят. Обществото се вълнува, политическите лидери хвърчат на важни мисии и трупат политически дивиденти. Така като истинско зомби, под шока на електрическите импулси, обществото успява да се тътри напред.

Да стреляш в бетонна стая

Хубав замисъл, но в навечерието на появата на новото страшно бонбонено чудовище, което децата в Европа и САЩ да бият с пръчки, нещата започват да се променят драматично. ИДИЛ се появи на правилното място в правилното време. Движението извърши задължителната порция злодеяния, за да получи приза чудовище на десетилетието, но… Но съюзниците този път не са склонни да участват в същата пиеса, защото постановката се играе на тяхна сцена, а представлението включва доста фойерверки и кръв. Обратно на това, западните мохамедани започват да проявяват все по-голяма съпричастност към борбата за световен халифат. Може би западните стратези не предвидиха, че на младия Муса са му писнали айфоните, моловете и мотопедите и е решил да постреля наживо. Те не са отчели и още нещо, че в условията на икономическа и социална нестабилност и американците, и европейците са все по-малко склони да плащат милиарди за война с фантоми. Комбинацията от тези три фактора може да изиграе лоша шега на европейската цивилизация.

Канибали и клакьори

Интересно е обаче, че вместо да има все повече личности и организации, които да се борят за мир, социалните мрежи са пълни с платени клакьори, които бленуват за кръв. Реплики от сорта на: „ще ги избием за месец”, „какво толкова, няколко ракети и готово”, „чалмите ще изгорят като факли”, дълбоко ме карат да се съмнявам в добрите намерения на „демократите”. Нека припомня на всички либертариански канибали, че наред със свободната пазарна инициатива, основна ценност на цивилизацията, към която се числим вече и ние, са спазването на международното право и зачитането на правата на всички хора, независимо от пола, религията, расата и местоживеенето. И защо наистина задължително трябва да се обвържем с идиотската политика на някоя от великите сили? Така или ианче стратегията им се състои в това да харчат миларди и да използват капацитета на най-умните си хора само за едно – да инсценират заплахи, срещу които да се борят!

Послепис: На онези от вас, които ще започнат да ми говорят за Путин, ще отговоря с въпрос: „Защо не ходите да биете негрите?”