юни 2014


Жан-Жак Русо, Du contrat social ou Principes du droit politique – за добрите и лошите закони: „Нито един гражданин не бива да бъде толкова богат, че да може да купи другиго, и нито един гражданин не трябва да бъде толкова беден, че да бъде принуден да се продаде.“

Advertisements

 7 Things Fear has Stolen from You

Снимка: http://www.marcandangel.com/2013/09/18/7-things-fear-has-stolen-from-you/

През 1848 г. хората в цяла Европа показват на своите управници, че повече не могат да понасят политическото самодоволство на абсолютната власт. Изтеглят се от професионалните и обществените си позиции и издигат барикади по улиците. Наред с конните полкове, им се отговаря със серия от заплахи, които да притъпят техните стремежи и да ги върнат в лоното на „светата църква“ на подчинението. Въпреки потушаването на неподчинението се поставя началото на гражданското представителство във властта.

Аналогична е ситуацията и през 1968 г. – хората и на Изток, и на Запад ясно демонстрират, че не искат да живеят под диригентската палка на Вашингтон и под звуците на балалайката на Москва. Прага, Глазгоу, Марсилия, Париж издигат своя глас над учебникарския диктат на „големите“. Масите в един глас викат: „забрана на всички забрани“. И пак танкове, полицейски палки, изчезващи в мъгливата вечер хора, финансов натиск и слухове.

От 2009 г. ние показваме на политическата класа, че всичко това не ни е чуждо. Опълчихме се на бездушната политическа демагогия и казахме „не“ на дебелашката политическа лъжа, която изкривява реалността ни. И когато четири години по-късно ние вече не се страхуваме от гумените палки, така често употребявани по площадите на София, те решиха да ни демонстрират, че имат още жокери – жокерите на страха. Пари се печелят, достойнство не – да покажем на политическите егоисти и демагози, че не  ни е страх.