Изображениеснимка: http://thecounterfactualhistoryreview.blogspot.com/2013/08/counterfactual-advertising-hitler.html

Хората винаги са изразявали своето силно чувство за историчност. Те много обичат да се вглеждат в миналото, да сравняват и да проектират как биха изглеждали в бъдещето. С оглед на тази характерна човешка, а не българска черта, има едно задължително условие за спирането на застоя на прехода и поставянето на начало на новото българско общество. Трябва да се сключи обществен договор за ТОТАЛНА забрана за използването на аргументи в минало време при политическите, обществените и междуличностните дебати и дискусии. Хората и в „ляво“, и в „дясно“ трябва да разберат, че изкарването на призраци от раклите на нашите родители, баби и прабаби превръщат обществото ни в сцена на пародийна мелодрама, която няма публика, защото всички са актьори. В театъра на родната реалност се сменят само главните герои, които ден след ден упорито твърдят: „Не ми казвай, че играя лошо, защото този преди мен дори не беше научил текста и името на собствения си герой“. И така до безкрай…

Да се поучим от историческият опит за нас все още е рано, защото победителите и победените се сменят прекалено често. Това обстоятелство ни води до парадокса, че не е важно как се случват нещата сега, след като преди това „бяха много по-зле“. Последното го въведоха в тотален мащаб ГЕРБ, но според собствените ми съвети, това вече не е тема за обсъждане. Ако я продължим, трябва да говорим за кабинета на Тройната коалиция, за Симеон Скаскобургодски, Иван Костов, Жан Виденов и така нататък, и така нататък. Не трябва да забравяме също изстъпленията на социализма, зверствата на монархизма, ужасите на османизма, еклектичността на царизма, варварството на ханската власт та така, чак до потомците ни от Магурата. Стига! Искам да мисля за децата ми и техните деца, да мисля за тях тук и сега във всички възможни смисли на мястото и времето, което ни предстои. В противен случай всичко се превръща в история и ние също.

Advertisements