към предходната част [натисни тук]

Бизнесът тук изискваше редица качества!

–          Ти си изпечен мошеник! Дори за човек! – Каза гнойтарът и четирите му ноздри започнаха рязко да се затварят и отварят.

–          Да! Но също така мога да бъда откровен с хората, които ми носят добри печалби. – Каза му хуманоидът, плътно загърнат в дебел вълнен плащ с широка качулка.

–          Дори за всичко, което изтъкна като предимство – ми звучи скъпо, а най-вече ми звучи опасно и доста съмнително като краен резултат.

–          Добре – това е чудесно, та нали това е най-голямото предимство на идеята. Всички обясняват, че никой не се е върнал от Предела и затова никой не го е прекосявал. Пустошта ни чака девствена и неопетнена. Аз проучих нещата доста задълбочено, последният кораб изчезнал в това направление е на легендарния, защото записи за него не намерих, капитан Сипаян де Сьорсика, който е решил да картира зоната. Това е приблизително преди повече от един универсален галактически век.

–          Хъммм.

–          Освен това не е нужно да идваш. Ще пратиш някой от доверените си наемници и той ще…

–          И той ще се спъне, ще си удари главата в рампата, а после ти ще обереш ценностите, за да ми оставиш трохите. – Гнойтарът започна да променя цветовете си и да пръска лимфа. – Ще си помисля дали да финансирам експедицията, но ако това стане, аз ще дойда и ще те държа под око.

–          Помисли, богатството ни чака там, а ти не можеш да го оставиш да си седи просто така…

–          Не мога, но не мога да се отърва и от мисълта, че все още не си осъзнал колко опасен и неприятен мога да бъда. – Той повлече туловището си към изхода, но на излизане се обърна и изстреля – Утре ще се видим.

„Знам“ изрече си наум човекът.

към предходната част [натисни тук]

Advertisements