Изображение

Вивендо Чантерлини е добър другар, ха ха хар. Споделените чувства определено не могат да…, жаден съм, кобалтоориниране. Уффф. Мдаа шишето е празно. Отметнах мокрия чаршаф и с неуверени стъпки тръгнах към банята. Каква неприятна нощ! Топло, препих, а и на всичкото отгоре тези щури мисли и несвързани идеи, които се прокрадваха в полубудното ми съзнание. Понякога прекалено много мисля преди да заспя, а по-неприятното е, че по някога се унасям, но мислите ми продължават да работят сравнително отчетливо. Постепенно губя контрол над някои от тях, те се смесват с други и се получава истински калейдоскоп от реални и полуреални сцени. Точно това си мислех когато с пълна сила ритнах с палец касата на врата.

–         Оххх, мамицата му …

–         Ами светни де, ше се утепеш.

–         Оф да – изведнъж замръзнах- та аз живея сам – изрекох полугласно.

–         Че аз да съм казал, че живея ту, просто наминах, за да те предупредя.

Не знам точно колко време е изминало между момента, в който пуснах лампата и момента, в който той ми изтръгна празното пластмасово шише и ме удари с него по главата.

–         Не сънуваш, аз съм съвсем истински.

Съвсем истински едва ли се вписваше в определението за съществото, което седеше клекнало или по-скоро кацнало на ръба на тоалетната чиния. Малко, кльощаво, умалено човече с криви артритни ръце и крака, но главата, тази главааа….. Главата му изглеждаше малко по-голяма от моята и като изключим почти плешивото му теме тя беше увенчана отпред с доста красиво, но състарено арийско лице. Незнам колко време съм го зяпал, но когато се изправи и отново посегна с празното шише …

–         Хей чакай малко…

–         А събуди ли се най-после?

–    Не знам – помислих си, че ще се побъркам, приближих се бързо до чешмата, обърнах гръб на създанието, стиснах здраво очи и започнах да си плискам лицето. Това, на което се надяв…

–         Не мисля, че това ще ти помогне – каза заядливо Той.

Обърнах се с идеята, че съм наистина буден. Създанието изтри неразмерно голямата си длан в единствената си дреха – бял дълъг опърпан потник и каза.

–         Мисля, че след като ще работя за теб е възпитано поне да се запознаем.

Тогава извърших най-голямото си геройство в тази нелепа ситуация, която може би беше плод на разлагащия ми се мозък. Преглътнах едвам, едвам и бавно но ясно изрекох.

–         Кой си ти?

–         Е точно за това говорихме, де. Не ставай груб – човечето все още държеше ръката си вдигната – аз съм Вивендо Чантерлини е добър другар, ха ха кар – съществото започна да се върти около оста си и да потропва с крак в налудничав танц – ще бръкна във всяка шахта аз.

Ако не друго, си спомних за това особено име, което ми изникна из невиделица докато се въртях в леглото си.

–         Аз ли те повиках?

–         А ето, че рано или късно всички приемат, че ме има. Не, глупости аз сам дойдох, за да ти свърша една голяма услуга.

Вивендо се втренчи в мен и започна да гледа като невинно дете.

–         Услуга?!

–         Да, виж работата е там, че ще трябва да си купиш ново казанче. Защото инкасирахме големи загуби от твоя терминал. Знам, че е стар, но това е недопусти…

–         Терминал, загуби!?

–         Добре де ще почна от начало. Така е, толкова си невъзпитан, че дори и мен обърка. – Както се беше изправило с гръб към тоалетната чиня, която беше висока колкото него, съществото скочи на ръба и започна да пее с вдигната напред ръка. “Аз съм Вивендо Чантерлини трети и карам моите колети(пакети) напълнени с теннтралски клар намокрени и малко кални полепнали навсякъде от влага, не искам нийде да избягат, за това съм тук дошел сега, не вярвайте в мен деца, но с паричките от клара бомбони много ще докарам”. Вивендо изимитира фанфар с уста и се поклони дълбоко.

–         Виж – каза той – аз не съм луд, нито пък ти. Просто ние пацуланците сме ви малко странни, както между другото и вие на нас хората. Дойдох да те предупредя, но не лично просто синдиката ме застави, че ако не почнеш да си ползваш терминала по голяма нужда ще го запушат, а може и до инсценирането на теч да стигна.

Наистина не можех да повярвам, но поне се успокоих малко, ако това въобще беше възможно в тази ситуация.

–         Пацуланци, синдикат!? – въпросите и почудат продължаваха да ме нападат безпощадно.

–         Да! Виж, вие хората сте свикнали да вярвате, че нещата се случват от само себе си, но не е така. Ние пацуланците сме неделима част от вашето общество може би вече хиляда години. А от последното десетилетие дори и с официалното разрешение на комисията по Регулиране на социалното напрежение, създадена лично от президента Първанов, а сега управляван вещо от президента Плевналиев. Всъщност бюджетните липси, които все ги обвинявате, че прибират, буквално изтичат в нашата агенция, която е една от най-важните за страната. Дигат ти тока – майната му, дигат ти яденето и бензина – майната му, но истината е, че ако ти се спука канализацията, което ще стане неизбежно ако нас ни нямаше, може да стигнеш до идеята за бунт, неподчинение или самоубийство.

–         Чакай малко да не искаш да ми кажеш, че ти си…

–         Да, аз съм държавен служител или чиновник – наричай ме както ти е удобно, а ти си сгазил лука.

–         Наистина ли? – Много, ама наистина много се ядосах, защото си представих как държавата в лицето на това малко, но със сигурност неприятно създание, излиза от тоалетната ми чиния и контролира дориии….  – Веднага се махай оттук.

Тръгнах към него, но създанието скочи чевръсто вътре, потопи се до половината и започна да нарежда с плътен тон.

–         Не ме докосвай, амаде аз идвам за негово добро, а той ще ми налита. А искаш ли да ти извия врата – в очите му проблесна лудост и в този момент по интонацията на глас му осъзнах, че Вивендо не е толкова безобиден и беззащитен, колкото изглежда.

–         Добре-капитулирах аз- какво искаш от мен?

–         Е това вече е друго – беше учудващо колко бързо си смени настроението и отново стана весел.

–         Аз отговарям за този район, като вече може би си разбрал.  Ние събираме теннтралски клар, което ще рече смотана на топчета, мокра тоалетна хартия, която е особено важен ресурс за нас. Проблемът е в това, че ти нямаш казанче и заради това предпочиташ да ходиш по голяма нужда в работата си, в следствиена което не употребяваш клар тук – той посочи почти недокоснатото ми руло тоалетна хартия.

–         В района на работата ти действа друг пацулан, надуто копеле. Та той започна да се хвали, че изкарва повече клар, а моя добив падна. Синдиката направи проверка и разбра, че проблемът е именно в теб. Мен ме глобиха и ме пратиха да ти докладвам, че по Предписание на Централната комисия на градските канализации, проблемът ще се реши, ако си купиш ново казанче. В противен случай мен отново ще ме глобят, а теб ще притиснат да си направиш основен ремонт на банята. Чаткаш ли – 5000 – 10 000 лева.

–         Но нали все пак добивът не намалява – направо не можех да повярвам на това, което казах, та аз се оправдавах на нещо заради, което може би ще ми изпишат антидепресанти, само защото е чиновник.

–         Е – сви той рамене – нали знаеш, правила. Разкладка имало, норма имало, ако сме я карали така на къде щели да отидат нещата и т.н. – докато говореше пацуланат бавно започна да се просмуква в дупката на тоалетната чиния.

–         Чао и му мисли.

Незнам какво да си мисля, тормози ме ужасен запек. От три дена не съм посещавал тоалетна. А сега с натежал стомах отивам към битови потреби на улица “Черковна”, защото майка ми която минала да остави нещо у нас, ми се обади докато бях на работа и ми съобщи, че тоалетната ми е запушена.

Advertisements