Постапокалиптична миниатюра

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

–          Пак те питам! Защо го уби?

–          Пак ти отговарям! Защото пуши!

В безсилието си Мартин извърна глава настрана и започна отново да брои наум изпотрошените прозорци на разнебитеното железопътно депо. „Един, два, три…“ продължи, макар отлично да знаеше, че са седем. Вергиния се вбеси, правеше го за енти път днес, вчера…

–          Е, добре! Мисли си каквото искаш, но вярвам, че вътрешно в себе си си убеден в правотата ми.

–          В правотата ти!?! „Едно, две, три…“

Вергиния хвърли окървавения чук, направи няколко крачки, спря се и направо изригна, върна се и започна да крещи и да рита безжизненото тяло на Васил, но след като не откъсна погледа на Мартин от обрушената фасада, тя каза саркастично.

–          Отивам да ти преваря вода и да ти сготвя нещо, на газовия котлон. Ше драсна една клечка, добре е, че още ги има щото после ще ми ядеш гъза.

Мартин започна да хлипа, изтръгна нервно брачната си халка и я захвърли във високите треви, разплака се, а после зарида с цяло гърло.

–          Но той обеща, че ще си пали само от котлона и ще се научи да прави огън със стъкло и кремък.

–          Да, обеща, но оттогава изгори 47 клечки, а ние имаме още десет кибрита. Трябват ни минимум две на ден, за да оцелеем!  Учил си математика. Стига!

„Във всеки от нас се крие по едно истинско чудовище“

Терций Събин римски центурион от II в.

Подобни разкази [натисни тук]

Постапокалиптични фотографии [натисни тук]

Advertisements