Господин Дабълю Ронг беше човек с изградени навици. Всеки петък, след тежката работна седмица, той се отбиваше в един и същи бар и гаврътваше един и същи брой двойни уискита. Е, напоследък броят на уискитата започна да се увеличава, но г-н Ронг категорично отричаще това да са някакви заченки на съвест. „Майната му! Та аз съм най-добрият адвокат. – каза си той на ум и като доказателство вдигна наздравица към телевизора. Даваха репортаж с откъси от финалната му пледуария и изказванията му пред съдебната палата по делото Брайкович. Той често беше измъквал политици, измамници, дилъри, садисти и изнасилвачи, но рядко му се случваше да отърве кожата на някой, извършил всичко накуп и то толкова очебийно. Бармънът увеличи звука на телевизора, а след финалните думи на репортера, определящи г-н Ронг като най-добрият адвокат в Ди Си, в тесния задимен салон гръмнаха шумни възгласи.

–          Ти си най-добрият Уили!

–          Пак ги размаза!!!

Адвокат Ронг се изправи и театрално се поклони във всички посоки, а после с жест поръча на компанията по едно от него. Беше стиснат, но и самовлюбен, така че винаги подържаше реномето на щедър когато го четках.

Барът, тази най-чиста форма на демокрация, за него играеше ролята на неофициален обществен Конгрес, в който той заемаше почетно място заради името и репутацията си, а може би и поради факта, че посещаваше това място от десетилетия. Затова физиономията на усмихантия мъж му се стори като кръпка в до болка познатат обстановка. „Не съм ли го виждал някъде” – помисли си той, докато по инерция си поръча първото извън дажбата. „Със сигурност съм го виждал, но къде”. Ронг започна да се дразни, защото мъжът изглеждаше странно и се държеше някак неестествено и ако го беше виждал някъде, трябваше да се сети със сигурност. „Да разбира се, чудакът присъства и днес в съдебната зала, но така се бях вживял в речта си, че само мимоходум го мернах. Особнякът и тогава не откъсваше погледът си от него. Мъжът го гледаше  втренчил и в момента. Ронг си беше пийнал, не издържа този поглед и му подвикна.

–          Какво си ме запнал бе, ще ти изкочат очите.

Мъжът очевидно прие това за някакъв знак, стана, изпи на един дъх бирата си и се отправи с широка крачка към мястото му. Ронг го огледа отблизо – той беше иделано плешив, всъщност нямаше едно косъмче по лицето и главата. Усмихнат, но с пронизителен кристален поглед, той застана мирно и любезно попита.

–          Извинете, г-н Ронг, Вие ли сте най-добрият адвокат?

–     Разбира се, че съм аз – отговори той раздразнено, не обичаше да попада в необичайни ситуации.

–          Ще ми позволите ли да Ви почерпя едно питие – каза усмихнатият.

–          Не приемам от непознати. Ронг му обърна гръб и се загледа в бутилките по бара.

–          Но Вие не знаете колко много ме улеснихте.

Вместо отговор адвокатът подаде с небрежен жест през гърба си една от луксозните си визитки. Изчака така няколко секунди, но нищо не се случи. „Защо не я взима – помисли си още по-нервно той – на интересен ли се прави.”

–          Е добре господине – Ронг се завъртя рязко, но непознатият чудак си беше отишъл, нямаше я и визиткат. – Изчезна като сянка. Странно, майната му, все ще се обади!

Непознатият мъж, чудакът, плешивият, усмихнатият, сянката – както и да е, той разбърка до голяма степен ритуала на адвокат Ронг и той навместо 3 си позволи да изпие 6 двойни уискита. Барманът му отказа седмото и го посъветва да не кара.

–            Искаш ли да ти викна такси?

–       ТаксиЙ, ти луд ли си, аз мога да извадя от дрънголника гризли, излапало баба, ти за няколко глътки морал ще ми четеш. Ронг стана и с леки забхождания се отправи към изхода. Там се спъна, но не падна, напротив изправи се и тръгна напред като робот.

Светлините го застигнаха когато навлизаше в парка по Ню Йорк авеню. Червените и сините лампи едвам си пробиваха път през мощните фарове.

–          Мамка му – изруга адвокат Ронг и отби вдясно.

С приближаването си светлините станаха непоносимо ярки и той инстинктивно притвори очи, но… Когато ги отвори адвокат Ронг не беше вече в колата си. Той се намираше в съдебна зала, зад бюрото на защитата. В първия момент си помисли, че го съдят по бързата процедура, но не успя да си спомни нищо от задържането. Изправи се и се огледа нервно. Да без съмнение се намираше в съдебна зала, само че нещо не беше наред. Той стисна отново очи, но когато ги отвори всичко си беше на мястото. Съдията, прокурорът, заседателите, но залата приличаше по-скоро на филмов декор, а не на истински… „Чакай малко”. Той оглед внимателно лицата на присъстващите. Прилоша му – всички, без изключение бяха плешиви и се усмихваха. Всъщност те бяха той – чудакът от бара. Всички в залата изглеждаха по един и същи начин, но бяха облечени в различни тоги, костюми и униформи, на скамейките отзад дори се мяркаха няколко екземпляра в женски дрехи. Поиска му се да изкрещи, но съдята го прекъсна.

–             Защитат е налице. Нека обвинението започне.

Прокурорът се изправи и зачете.

–      Обвинение от Съвета на галактическите общности срещу човечеството за нецелесъобразно и вредно, по смисъла на галактическите конвенции, използване на планетата Земя. Човечествот ще се преставлява от адвокат Дабълю Ронг – най-добрият адвокат на Земята. Прокуратурата е маркирала в обвинителния протокол повече от 1360 случая, уличаващи …

Дали от случващото се или от алкохола Дабълю Ронг се олюля. Той посегна към чашата с вода на бюрото си, но уви и тя беше само част от декора на най-великото дело в кариерата му.

Подобни разкази [натисни тук]

Advertisements