към предходните части

~~~~

–          Майоре, мисля че спазих моята част от уговорката. Сега е твой ред да ми разясниш какво правя на Планшивия и защо изобщо съм жив? – Майор Зверински намести по навик плочката върху избитото си око, отпи бавно от чашата и въздъхна театрално.

–          Еххх, Панов! Ясно е, че този път не ти си този, който си играе с другите и се забавлява за тяхна сметка. Аз ще спазя моята част от малкото ни споразумение, защото така или иначе в края на срещата ни трябва да знаеш всичко. За мен беше важно да изясня за себе си някои положения, които до момента упорито ми убягваха. Освен това съм длъжен да ти предам три „подаръка“, което ще направи завръщането ти към живота наистина тържествено.

–          Майоре …!?!

–          Е добре де! Още от Академията чакам момента, в който ще ми паднеш в ръчичките, но знаеш, че приятелството ни не е за един ден. Мобилизиран си отново!

–          Моля!!! – Ушите ми не можеха да повярват на звуковата конструкция, която нахлу като зимен вятър между ушите ми.

–          Мобилизиран си отново – Каза майорът докато ми подаваше малка синя книжка и инфограма. – Предполагам си чувал, че аз и екипажът ми не бяхме репатрирани. Планшивия все още е боен кораб на Конфедерацията, а и имаме заповеди от „Високо“. Той е жив, държи да го знаем и мисли за нас.

Разтворих грамата. Тя беше подписана от президента Клапмън и носеше дата от преди два месеца. В нея се говореше за Планът и се нареждаше да се влезне в контакт с всички военни части на бившата Конфедерация, които могат да бъдат издирени.

–          Истинска ли е? Въстание!?

–          Истинска е и не става въпрос за въстание, а по-скоро за бягство в друг сектор на галактиката. – Майорът ми подаде още два документа и ми разясни. – Палавата костенурка и Тамара те чакат на Сомюр 31. Корабът е стегнат и превъоръжен.

–          Да но аз съм репатриран и съм подписал примирието. Така че …

–          Твоят кораб е под мое командване, а аз нищо не съм подписвал. Освен това Драгите, които ме изпратиха да те взема, са оставили един подарък за теб. Ако положиш клетва, те са ти подпечатали пожизнено каперско писмо. Ще можеш да правиш набези в сектора от бившата Конфедерация, който граничи с техните територии и да продаваш плячката си в буферните им зони. Едва ли си мечтал за по-добра оферта.

–          Едва ли! Но трябва ли да ти припомня, че най-вероятно гущерите се възползват от ситуацията и си играят с нас.

–          Оу! Не се бях сетил. Чудесно, тогава и ние ще си поиграем с тях. И бездруго нещата загрубяват. Инфограмите са автентични и ти ще ми помогнеш да разбера къде Драгите крият Клапмън. После ще съберем старата кохорта и ще си намерим място, което да наречем свой дом – без чужда воля, без поклон, без правила, просто дом.

–          Имам ли избор?

–          Нека помисля! Не!

–          Защо подяволите не…

–          Виж, нещата стоят така. Ти беше преметнат, осъден на смърт и „екзекутиран“ с инжекция – на практика си мъртъв, а това че дишаш е просто формалност. Ще те препратя до Сомюр 31. Там ще попълниш официалните документи и ще получиш новото си назначение. Както вече споменах това е оферта, на която не можеш да откажеш. За всеки случай съм наел доктор Полак. Този гениален старец ще се заеме с всеки, който се отклони от служба.

–          Май пак изпуснахме същественото.

–          Ъ!?

–          Свобода, Солидарност …

–          Да, прави каквото искаш. Аз не ви изчаках на сборния пункт, вие не дойдохте на резервните координати – прецакахме всичко, но сега имаме шанс да оправим нещата. Оставям те на Сомюр. Ако вземеш плика и го отвориш, ще си свободен да правиш каквото поискаш, ако ли не – ще си свободен да бягаш до края на дните си. Помисли! Прецени!

–          Ще помисля…

Advertisements