Silencia est potencia

Интересно е, че през последното десетилетие парадигмата по отношение на публичното себеизразяване се променя драматично. Досега във всички епохи и общества държавата е полагала максимални усилия да накара гражданите си да мълчат. В наши дни тя не им пречи да говорят каквото си искат в социалните мрежи, но случаят Снолдън породи феномена на „развързания език“. Позволява ти се да говориш всичко, защото по подобен начин лесно могат да ти направят профил и да те държат под контрол. Това обаче не е основната тема на този пост. Искам да обърна внимание на нещо друго. В наши дни класическата форма на амнезия на съвременния човек асоциира цензурата и репресията над свободата на словото с:

de~1933flag_sssr

Първобитната дуалистичност на това твърдение винаги ме е дразнила, защото тя пречи на хората да осъзнаят една от основните пречки за изграждането на истински свободно, ако щете демократично общество. Джон Кери ви го каза – всяка страна с външнополитически интереси прави разни неща, които са в името на националната й сигурност. По отношение на свободата на словото и ненакърнимостта на личното пространство на индивида е време вече публично да се заяви, че между САЩ, Русия, Китай, дори Великобритания и Франция – има знак за равенство. Какво? Не вярвате ли? Вижте сами:

imcounting 3Колко предвидимо и очаквано, а? Да, но не и единствено локално проявление на насаждане на страхова невроза по отношение на свободното себеизразяване:

imcountingimcounting 2imcounting 5imcounting 4

А най-неприятното през последните дни е, че или трябва да възродим фигуративния алегоричен език, за да се разбираме спокойно, въпреки мониторинга в социалните мрежи, или трябва да направим това, за да не ни шпионират, провокират и съдят:

imcounting 6Или по-скоро не, проследяването на разговорите в социалните мрежи означава СИГУРНОСТ. В най-широкия възможен смисъл на тази дума?!?

Advertisements