hop

Обществото обича да се прехласва по дадени теми, обича да идеализира, обича мантрите и клишетата. Един от най-честите съвременни обекти на ( : култивиран културен култ : ) е книгата. Има стотици и хиляди премъдрости относно книгата, изказани от писатели, критици, учени и читатели, коя от коя по-умни и проникновени. Една от най-големите глупости, които съм чувал за книгата е, че тя изгражда „мост“ между богатата душевност на автора (силния) и бедната душевност на читателя (слабия), като последният се стреми да премине чрез четенето на другата страна на реката, за да се озове в отбора на печелившите или поне да си въобрази чрез текстуалната илюзия, че е рамо до рамо с някой, който знае, може и прави всичко, което си поиска. [Това е свободен цитат от обяснението на Лудвиг фон Мизес за функцията на книгите]. „Богат батко, беден братко“, „Как да стана милионер от плажа“, „Незабравимата любов“ са все такива интересни конструкторски решения, които да отведат човека във „Валхала“, „Обетованата земя“, „Едем“ и т. н.  Моят опит с книгите обаче ми дава по-добра аналогия. Книгата нито по външен вид, нито по социални функции прилича на моста. Ако искаме да илюстрираме въздействието на текста върху обществото, можем да оприличим автора на гюлехвъргач, а читателите на публика. Само дето читателската публика не е по трибуните, а върху самото поле. Гюлето пада в определена социална група, някои удря по главата, други само одрасква леко, до трети се дотъркалва мудно, а четвърти са в силна възбуда, защото са близо до хвърлената тежест и са впечатлени от случката, без да са се докоснали дори до нея. Най-много са тези, които разказват как гюлето е ударило близкия до тях човек по главата, заедно с тези, разбира се, които твърдят, че то е цапардослао тях, понякога без дори да са присъствали на стадиона.

Феноменът на гюлето обяснява голямата популярност на някои автори: литературните моди, истериите по религиозни, социални, икономически и ноу-хау концепции и изобщо всякакви бестселъри. Понякога авторът не успява да запрати своята тежест до нужната групичка с хора, често гюлето е или прекалено леко, или прекалено тежко. Понякога временното неразположение на умствения атлет не позволява достигането на нужните резултати. Едно е сигурно – има анаболи за духа, има треньори, има и спортна злоба, спортна суета, спортна надменност и т.н. Публиката в този случай не е важна – все пак имаме закон за гравитацията. Важното е да се целиш добре.

Advertisements