glumec

Ето и последното ми попадение след поредния лов на книжки. Не че стрелям по тях, по-скоро ги измъквам от прашни кашони, мазета и тавани. „Малка енциклопедична библиотека“ е уникална с формата си, ниската си цена и тематичната си насоченост към разнообразни исторически, социални, културни и литературни теми (най-вече литературни. Специално това заглавие „Глумци и смешлювци“ много добре се връзва с труда на Йохан Хьойзинха – Homo Ludens  или „Играещият човек“. В книжката се прави кратък исторически обзор на социалната категория шут (глумец), която е неизменна част от властовите институции във всички исторически епохи, а очевидно и днес (макар и доста прикрито, защото Янев и Сидеров не носят шапки с пискюли). Дадени са множество интересни примери, които доказват, че усмивката, преднамерената глупост и безкористната лъжа са изключително важен коректив на властта и до голяма степен обясняват политическата сатира на Модерността.

Из книгата: „Смехът е една от съществените потреби на човека, и във всички времена и всички народи са дирили развлечения и възможност макар за малко време да позабравят печалите и тяжесите на живота. Като не намирали винаги в себе си източник за развлечение и често като не намират такова в общуването си с другите, хората са прибягнали за него до странична помощ.“

Явили се смехотворците, много отдавна, и доказали максимата, че най-очевидните истини са старите истини. Какво, не вярвате ли? Питайте Гацо Бацов, който средностатистическия социален блокаж гледа с огромен кеф. Гледа и се хили, но едва ли му е смешно, когато се види с Шишо Бакшишо на живо. Може би трябва да си припомним как се разпуска със смях и да забравим за тъжните гротески в истинския живот. Ще взема да се поинтересувам за смехотерапията – Homo Cachinnorum, това е истината!

Advertisements