април 2013


„Всеки разумен човек знае, че доброто и злото са двете страни на една и съща монета“.

Оскар Себалд

Мили татко!…“ Една кана с бира подскочи близо до хартиения лист и се плисна по дебелите дървени дъски. Пиянската компания наддаде още по-силен вой, калените халби и металните бокали се заудряха в безредна симфония. Всички се надвикваха над главата на младия писар, който се пробваше да слуша диктовката на пияния студент.

–          Кажи му да ти прати пари за курви, провикна се едрият немец Ханс, който обръщаше халбите една след друга и додаде – Кръчмарю, донеси още едно буре с бира на сметката на младия Джироламо.

Мили татко,

Пиша ти това писмо в добро здраве и отлично присъствие на духа. Храня се и спя добре, пазя здравето си и всеки час мисля за теб. Запълвам цялото си време в четене и упражнения и учението ми доста напредна. Ако продължавам така упорито да залягам над книгите и задачите, ще успея да завърша до идната зима. Но за ученето, ти не се грижи, то е моя работа и аз вярвам, че безкрайна радост ще обхване сърцето ти, ако разбереш колко високо тук ме ценят моите професори и колеги.

Джироламо изкряска като врана, надигна до дъно халбата и сграбчи Долорес Шантавата за ръката, придърпвайки я към скута си.

–          Пиши, пиши… изви той глас над беснеещата компания и стовари юмрука си по масата.

„С тъга на сърцето трябва да ти кажа, че живота тук в Падуа доста се влоши. Заради многото студенти се навъдиха всякакви спекуланти, повишиха се цените на всичко – на храната, на квартирите и дори на хартията за писане. На последния си лист ти пиша този повик на отчаянието. Аз вече не мога да пребивавам достойно с отпуснатите от твоята милост 30 дуката и затова горещо те моля да предоставиш на разположението ми до 50 дуката на месец. Освен това преминаването в горния курс се свързва с различни трудности от всякакво естество. Започнахме да изучаваме анатомия и дисекция, които изискват пълен набор от хирургически инструменти. Който ги притежава работи с лекторите, който ги няма – гледа отстрани и така се учи. Затова ще те замоля да ми отпуснеш и една еднократна сума от 150 дуката, та да мога активно да се включа в работата и аз, а не да гледам отстрани как другите добиват знание и сръчност. Вярвам че ще ме разбереш, приеми тази сума като инвестиция, защото когато завърша, аз ще стана сред първите медици в Северна Италия и цяла Европа, ще прочуя името на фамилия Конти и ще ти се издължа до последния дукат. Науката изисква жертви!

Със смирение те целувам,

Твой Джироламо Конти

Падуа

12.XI.1541 г.

П. С. Надявам се търговската кантора да върви  добре и те моля да се пазиш от студения нидерландски вятър, който топлата ти южняшка кръв не познава“.

~~

Черната пелерина обвиваше изцяло тялото на мъжа и само очите му святкаха в полумрака на кея. Той продължи да напредва с тихи котешки стъпки до момента, в който усети чуждото присъствие. През плътната завеса на нощта една ивица топла пара разрязваше ледения тежък въздух на амстердамското пристанище. Новодошлият замръзна на място и тихо изрече

–          Не става господарю.

–          Окончателно ли е? – отвърна му сянката.

–          Църквата души навсякъде, а и испанците са неспокойни. За двадесет дни сме намерили само едно тяло.

–          Събери багажа. Заминаваме на Юг, в Италия.

–          По-рано от обявеното!?

–          По-рано! Искам да тръгнеш още на сутринта. Имам специална задача за теб!

 

~~

Джироламо Конти Старши удари с плесница зацапаното писмо о тежкото си дъбово бюро. От хартията още веднъж се разнесе аромат на вкиснат хмел и тежък тютюнев дим. „Този адски пушек“, изруга наум старият търговец, взе перото и за секунда се замисли, преди да го забоде в белия лист хартия.

„Уважаеми професор Везалий,

Сърцето ми се натъжи безкрайно когато разбрах, че сте заминали по-рано за моята мила родина. Колко тъжно е, че няма да мога да се насладя на вашето присъствие в навечерието на светлите празници. Вярвам, че това писмо ще Ви настигне в Падуа и макар да съжалявам, че няма да споделим радостите и тегобите на дългото пътуване заедно, все пак съм длъжен да изразя частично задоволството си от вашето отпътуване. Не ми се сърдете и не ме разбирайте погрешно! Имам към Вас голяма молба, която вярвам, че като дългогодишен мой приятел и клиент ще удовлетворите. Моят син учи медицина във вашия университет в Падуа и ще ви бъда безкрайно задължен ако ме известите за неговия напредък в науките. Отделно, разбирам, че като всеки млад човек е изпаднал във финансови затруднения, причинени от разгулния студентски живот. Ще ви помоля с приложената бележка и полица до банкера Исак Момзес да проследите разплащането на  всичките му дългове и да го помолите да упражнява финансово попечителство, както и да разполага за неговото добруване с месечната му издръжка в размер на 40 дуката. Натоварвам Ви с моите грижи не като ваш патрон и покровител, а като ваш приятел.

Очаквам новите Ви трудове с готовност за подкрепа, защото знам и вярвам, че науката изисква жертви.

Искрено Ваш,

Джироламо Конти Старши

Амстердам,

22.XII.1541 г.

~~

Сянката се плъзна по моста и пресече лунната пътека. Плащът се движеше елегантно по тялото на тъмната фигура, без да издава никакъв шум. В момента, в който влезе под клоните на плачещата върба, той спря и зачака в тъмното.

–          Точен си както винаги. – Чу се мъжки глас в мрака. – Носиш ли ми добри новини.

–          Не господарю! Вече изровихме всички мъртъвци, но тук в юга умират предимно възрастни хора, а тяхната плът е …

–          Да! Но за сметка на това има доста небрежни пияници, а те имат навика да изчезват.

–          Намери ми тела. – Мъжът подаде тежка кесия напред и добави възбудено – На всяка цена.

~~

Студеният вятър на амстердамските канали пронизваше костите на стария търговец и той отново замечта за топлите морета. Но търговията вървеше добре и нямаше смисъл да тръгва, докато не намери надежден комисонер, който да върти търговията от негово име. Той изпрати с поглед кораба до хоризонта, замисли се за секунда за сина си, но се успокои, че и негова милост на младини е правил същите щуротии. Писмото щеше да пристигне, Джироламо Младши щеше да разбере, че дребните му хитрини са разобличени и щеше да си вземе поука. Плюс това професорът щеше да се погрижи за него и да го вкара в… „Няма значение, тревогите никога не свършват – буря в морето, епидемия на пристанището, запорирана полица – животът е кратък, но по-добре да се чувстваш жив в тревогите си, отколкото да изгориш като свещ на закрито“. Той се обърна и се запъти към кантората.

~~

                „Скъпи мой покровителю,

Ако трябва да бъда честен, а аз трябва да бъда честен с човекa, който се грижи да не ми липсва нищо, синът Ви се е забъркал доста на дълбоко в „истинския“ студентски живот на Падуа. Разгулен, безгрижен живот, за който празната кесия, стражевата килия и пропуснатата лектория са ежедневие. Въпреки евтиното вино и евтините жени, синът Ви е успял да натрупа колосални дългове, защото се явява нещо като „крал на компанията“. Разбира се аз оправих голяма част от бъркотиите, но все пак още не съм успял да го издиря и да разговарям с него. Последното не е никак лесна задача, защото хазяинът и лекторите му не са го виждали повече от седмица. Но не се притеснявайте, младежката кръв е буйна, но всичко ще е наред и …

Вратата на хамбара се отвори доста шумно и мъжете с черните плащове внесоха с пъшкане безжизнения труп на младеж.

–          Отлично, къде го намерихте!

–          Лежеше мъртво пиян от външната страна на стените.

–          Диша ли?

–          Разбира се, че не!

Професорът се приближи до масата за дисекции, пипна с ръка напоената с кръв риза, загледа се и изруга по възможно най-жестокият начин.

–          Идиоти, нима не видяхте, че носи копринена риза. Казах просяци, скитници и пияници, а не графски чеда. Знаете ли какво ще стане сега?

С бързи движения Андреа Везалий повдигна ризата и се вгледа от дясната й страна. Там, обагрен в алено, ясно се четяха буквите „Д. К. М.“, преплетени в изящен монограм. Той притисна главата на младежа с двете ръце до себе си и зарида полугласно…

Смачкани чернови на писма се валяха безразборно по бюрото, след дълги безсънни нощи професор Везалий, дописваше последните редове на писмото си:

Скъпи мой покровителю, с тъга на сърцето трябва да призная възхищението от благородството на вашия син. С научна цел той се е присъединил към смесена експедиция на борда на „Венти“, за да се впусне в изследване на Индиите, което по думите на хазяина му е решил да направи, за да се докаже в очите Ви като достоен син. С огромно прискърбие трябва да Ви съобщя, че новините за „Венти“ никак не са добри и той не е пристигнал в Барселона, откъдето е трябвало да зареди прясна вода. Най-вероятно корабът е претърпял корабокрушение и всички са загинал. Единственото, което ни остава е да вярваме на чудо и да се молим на бог, ала ако ли чудото не стане, искам да Ви уверя, че това е възможно най-достойната смърт за едно младо буйно сърце – науката изисква жертви.

Скърбя заедно с Вас,

Андреа Везалий

Падуа

6 юни 1542 г. “

 

На следната 1453 г.  излиза от печат: De humani corporis fabrica – първият съвременен учебник по анатомия, спасил в последствие милиони хора от незнанието на Средновековието.

De_humani_corporis_fabrica_Title_Page

glumec

Ето и последното ми попадение след поредния лов на книжки. Не че стрелям по тях, по-скоро ги измъквам от прашни кашони, мазета и тавани. „Малка енциклопедична библиотека“ е уникална с формата си, ниската си цена и тематичната си насоченост към разнообразни исторически, социални, културни и литературни теми (най-вече литературни. Специално това заглавие „Глумци и смешлювци“ много добре се връзва с труда на Йохан Хьойзинха – Homo Ludens  или „Играещият човек“. В книжката се прави кратък исторически обзор на социалната категория шут (глумец), която е неизменна част от властовите институции във всички исторически епохи, а очевидно и днес (макар и доста прикрито, защото Янев и Сидеров не носят шапки с пискюли). Дадени са множество интересни примери, които доказват, че усмивката, преднамерената глупост и безкористната лъжа са изключително важен коректив на властта и до голяма степен обясняват политическата сатира на Модерността.

Из книгата: „Смехът е една от съществените потреби на човека, и във всички времена и всички народи са дирили развлечения и възможност макар за малко време да позабравят печалите и тяжесите на живота. Като не намирали винаги в себе си източник за развлечение и често като не намират такова в общуването си с другите, хората са прибягнали за него до странична помощ.“

Явили се смехотворците, много отдавна, и доказали максимата, че най-очевидните истини са старите истини. Какво, не вярвате ли? Питайте Гацо Бацов, който средностатистическия социален блокаж гледа с огромен кеф. Гледа и се хили, но едва ли му е смешно, когато се види с Шишо Бакшишо на живо. Може би трябва да си припомним как се разпуска със смях и да забравим за тъжните гротески в истинския живот. Ще взема да се поинтересувам за смехотерапията – Homo Cachinnorum, това е истината!