…Ħ≠ĽŦƔƕĦ≈ƣƻƕ˨˽ д≠рŦƔƕĦ≈ƣƻƕ˨˽ дирŦƔƕĦ≈пƻƕе˽ дирекŦƔоп≈ƣƻне˽ дирекŦно предаƻане˽…

Полома Гнойтак не само се стараеше, той излъчваше недоверие с цялото си същество!

–          Е! – каза той, докато чоплеше съсирек  между двата мелтаниеви елемента на една от дванадесетте си лакътно-коленни стави. – Искате да ми кажете, че те харчат безконечни времеви периоди от реалните си функционални възможности, рафинират до най-фините съществуващи нива, използват остатъчния продукт и после се чудят къде да захвърлят стоката, ей така почти без никаква охрана!?

–          Да, и при това производителността им е доста голя…

–          Нали знаете, че ако ме подведете за подобно нещо, ще хвърчат крайници, и то не само в преносен смисъл!

–          Мисля че вече е излишно да ви убеждаваме – отвърна му Пуроза Пункт – и побутна един металически поднос, на който лежеше пневмоинжектор. – Уверете се сам.

–          Винаги има смисъл да ме убеждавате, не искам да го забравяте това– отговори Гнойтар, разтваряйки максимално вендузите по хранителните си подмишници. Той пое ловко шприца и го поднесе към торса си. После се спря и бавно го бутна напред.

–          Пуроза, моите уважения, бих искал да споделите този върховен момент заедно с мен.

Вторият адютант на ТАРКОМАНА вече беше порозовял от нерви затова забрави за добрите обноски и с мигновено движение се пресегна от 15 метра за медицинския инструмент.

–          Ще ви оставя половината – каза той и се инжектира. Още докато връщаше уреда тялото му започна да свети във всички 13 цвята на дъгата.

ТАРКОМАНА пое спринцовката, пръсна малко върху кожата си и с хриптене изрече.

–          Не е нужно да се изнервяме. Виждам как се оцвети, просто данните са, хъм, меко казано нереални.

Съветът се отпусна на вертикалните си куки и звучно в един тон въздъхна. Пуроза, който отдавна разчиташе единствено на чудо, за да се докаже пред шефа си, дори си позволи да изхърка няколко литра лимфа.

–          Но! Да не се разсейваме. Давам ви време за сериозно обмисляне и план за действие. Разполагате с три вера (48 секунди), за да ми дадете работещо решение за това как да се възползваме от тази лоена създормия.

Генерал Уестли Бут не можеше да си намери място от нерви. Той метна една чаша с воднисто студено кафе към картата, изрева като ранен глиган и блъсна с две ръце по бюрото.

–          Изобщо не ме интересува с какви правомощия ви е натоварил президентът. За пореден път ви повтарям, че за пръв път чувам … – Секунда – генералът направи всичко възможно, за да се овладее. – Сър, никога не съм чувал за подобна операция и искам да ви уверя, че разполагам с кодовете за секретност до най-високо ниво. Службите никога не са работили върху изфабрикуването на такъв мащабен и чудовищен терористичен акт. Това не е като да пуснеш шизофреник в училище и да му дадеш пушка или да отклониш някой влак, самолет и …

–          Единственото, заради което ви вярвам генерале, е защото вие и вашите подчинени нямате нито толкова мащабно въображение, нито такива големи възможности, но все пак те липсват, а вие, ние и никой на тая шибана Земя не може да ги открие.

–          Да се обърнем към МУСАД. Те са пряко заинтересовани, все пак тук играе най-малко Ал Кайда, Хизбула или дори директно Иран.

–          Глупак! Знам какво ще кажем на медиите, ти мисли как да обясним на президента подобни липси.

–          А руснаците? Агентите ни …

–          Полковник! Не! Майоре, ако тази история напусне този кабинет, не съм много сигурен за последствията.

Палома Гнойтар изпусна през вертикалните си дихателни дюзи огромно количество въздух, наситен с парцали от възпалителен ескудат и даде знак. Първият адютант спокойно и ясно започна изложението си, придружено с триизмерен план.

–          Аз смятам, че най-удачно ще е да нанесем масирани удари по военната им инфраструктура. Ако успеем да парализираме военните, ще можем лесно да принудим цивилните да продължат производството. Ще пуснем една дузина стратосферни газобомбардировачи, които да нанесат удари тук и тук, а после…

Вторият адютант имаше един единствен недостатък, беше непокорен, което му играеше лоша шега в йерархията на Корпорацията. Той невъздържано започна да шуми с мембраните по накрайниците на пипалата си.

–          Какво има пак Пуроза?

–          Този план е абсолютно несъстоятелен. Първо – нашите бойни химикали са прекалено силни за тази форма на живот, второ –  от стратосферата отровите трудно ще различат военните от цивилните, а има и трето. Не трябва да пренебрегваме разузнавателните доклади. Планетата е доста напред във военно отношение и за нас е цяло щастие, че жителите й не са открили технология за усвояване на космическото пространство. Не трябва да забравяме и печалните резултати от предни разузнавателни мисии и не само нашите платформи са били обект на успешно военно противодействие. Напипах документи и от ПланГнойПроект, които също са загубили там свой екип. Няма да можем да минем с хирургическа операция, ще избухне мащабен конфликт и конкуренцията ще надуши намеренията ни. Тогава я вземем лиценз за първооткривателство, я някоя от хрантулите го напипа първа. Ще вдигнем много шум за нищо.

–          Колегата е прав – отвърна Слуздар Обиле, най-старият съветник в Корпорацията. – А и защо да си цапаме ръцете. Аз ви предлагам да влезем в официален контакт – това ще ни даде приоритет за протокола за първооткривателство, а ще можем все да договорим някоя търговска капитулация. Прочетох, че те също имат добра мрежа за търговски услуги и операции, която не се различава в значителна степен със системата, която действа в Лигата. Ще ги питаме от какво имат нужда, ще раздрънкаме няколко дрънкулки и ще подпишем договор за износ.

–          С кой? Намеси се отново Пуроза. Техният свят е изключително раздробен политически. Няма организация, с която да подпишем официален валиден планетарен договор. Ако подпишем с едните, другите ще подпишат с друг! Има и още нещо, те произвеждат такива количества, че ако станат официална част от пазара ни, ще увеличат прекомерно много предлагането, което ще свали цената. Тогава вместо да спечелим, ще загубим.

–          Хъммм – простена Гнойтар – виждам, че си обмислил всичко. Хайде спри да храчиш и дай да чуем какво предлагаш.

–          Мерси ваше първослузие. Няма да изнасям реч по класическите правила на реториката. Само ще обобщя – не можем да влезем със сила – защото ще се вдигне шум, не можем да влезем през парадния вход, защото няма да е изгодно за никой, затова предлагам да влезе с хитрост. Вече се запознахте с последната операцията по набавяне на проби. Предлагам да действаме по същия начин. Локализираме находището, правим субпространствено сливане на реалностите и заместваме контейнерите. Взимаме тези със суровината и оставяме такива пълни със същото количество произволна субстанция. Ще взимаме толкова, колкото е максималната ни производствена програма за цикъл 230987, за да не подбиваме пазара. Знам, че ще питате за нашите производствени мощности. Спестените производствени разходи ще реинвестираме за по-богат асортимент с по-добро качество и реклама. Постепенно ще разширяваме квотите и пазарните обеми. Така никой няма да се усети, а и никой няма да забележи разликата – ще се превърнем в икономическо чудо. По моя икономически план, който ви прилагам, за 8 цикъла трябва да станем водещи на пазара.

В залата се чуха одобрителни хрипове и хъркане.

                Така стават нещата. Тихо напрежение – един двоен агент беше намушкан в Берлин с шило в тила, убиха трима ирански учени, Северна Корея заговори за нов балистичен опит. Трима световни лидери се чуха по червените телефони в най-приемливото време на денонощието, започнаха военни учения, изстрелян бе нов спътник, в планините на Пакистан беше нанесен точен удар по пещера. Лампите в офисите на секретните служби светеха денонощно. Тонове кафе се разсипа пред кръвясалите очи на агентите, но случаят не помръдваше и на сантиметър. Скоро пропяха и първите вестникарски пилета, които вдигнаха толкова много шум, че никой не обърна голямо внимание на поредната грама с гриф строго секретно, която беше публикувана от Уикилиикс:

                „През последните 12 месеца в глобален мащаб са изчезнали 30 контейнера с отработено ядрено гориво. Липсващите обекти са били локализирани в ХОГ на територията на 8 държави. Както следва САЩ – 8; Русия – 6…

Advertisements