По делата им ще ги познаеш!? По скоро не! По покушенията ще ги познаеш!

Много се обърках от всичко около атентата срещу Доган, та малко ли пилета и прасета паднаха в дан на ситуацията, малко ли крилати фрази бяха пуснати с камък на шията! Четох и слушах! Бавно, но все пак си изградих позиция:

Преди по-малко от 50 години Мартин Лутер Кинг изрича думите: „Трябва да се научим да живеем заедно като братя, или да загинем заедно като глупаци“. Малко по-късно той е прострелян и умира в болница. Черният месия от Атланата не е светец, за потайния му живот има изписани томове. Но! Мартин Лутер Кинг умира в името на социалните права на онеправданите в САЩ. Той посвещава живота си, за да руши границите, които историята е издигнала между хората, и поставя началото на процес, който в крайна сметка даде реален видим резултат. Най-голямата военна и икономическа сила в света бе оглавена от чернокож мъж. Джеймс Ърл Рей, предполагаемият убиец, го прострелва със снайпер – без шум, без сценични изпълнения и най-вече с много въпросителни за оръжието и уменията му да планира и извърши подобно покушение.

Преди по-малко от 25 години Ахмед Доган беше пуснат от затвора и влезе в политиката. Той създаде политическа партия, която екстериорно за нацията е част от демократичния процес в България, но интериорно за турския етнос е продължение на авторитаризма и тоталитаризма. Една партия, една личност, един етнос управлявани чрез страховата невроза на различността. Подходът е очевиден – Доган овласти определени „феодали“ по регионите и се стреми всячески да държи българските турци близо до тютюна[1]. Там където те няма да могат да разгадаят лесно лъжата за измислените политически чудовища, които ги „заплашват“. Така между названието на ДПС и действията на политическата сила се очерта една морална пропаст, която постоянно бълва политически химери. „Не искам да забравяте, че аз раздавам порциите“ е реплика, която не събаря бариери, а ги прави по-здрави. Т. нар. етническа карта, която „соколът“ доста умело върти в политическия покер само задълбочава историческите различия между българи и турци. Може би поради факта, че Доган не активизира реални процеси на истинска интеграция на „различните“ в България, той бе „застрелян“ с „воден пистолет“, а не със снайпер. И независимо дали Октай Енимехмедов е част от театрална постановка, милиционерски сценарий или е имал собствени подбуди, той нагледно демонстрира, че партиите у нас ни водят към разделение, а не към единство. Затова ще завърша размислите си с цитат на Кинг, а не на Доган: „Наистина законът не може да принуди някой да ме обича, но може да го спре да ме линчува, което аз намирам за много важно“.


[1] Между другото министър Цветанов отново демонстрира некомпетентността си. Освен че не прави разлика между камикадзе и атентатор самоубиец, той очевидно не прави разлика между българомохамеданин и български турчин.

Advertisements