Част 1.

(към глава 1 на „Последна надежда“)

Блокадата на СДС се огъна!

 Натиска на гущерите и междугалактическата общност задълбочава федеративната криза.“

„След месеци на неуспешни опити за мирното приобщаване на човешката колония Галактическа свобода флотът на Звездна Британия напусна сектора. Според Гордън Кенет, от Института за галактическа геополитика, действията на земното адмиралтейство са напълно логични и неизбежни. Възелът около казуса с колонията се разплете след процеса Панов, който предизвика сериозни опасения за реална военна заплаха от страна на СДС срещу независимата планета.

Слуховете за изфабрикуваното на процеса бързо бяха заглушени от самопризнанията на капитан Олимпи Панов, който насочи случая в съвсем друга посока. Основавайки се на думите на бившия конфедеративен офицер, управителният съвет на Галактическа свобода поиска от ООП формирането на миротворческа мисия и същевременно се обърна за съдействие към Лигата. Вчера с обявяването на миротворския мандат и пристигането на флотилия от Паладински разрушители земните кораби се отег…“

Сервизът за чай върху бюрото на 29 граф Дерби се разлетя на парчета по всички краища на стаята. Докато мачкаше на топка последния брой на „Галактик Пост“ той не престана да крещи и ругае.

–         Страхливци, оттеглили се тактиче…, гадни смрадливи бъзльовци, само за порцион живеят, перчат се, а един куршум не могат… да…Ами тези от ООП, защо изобщо ги финансираме тези предатели, тези нищожни алтруисти, мир и разбирателство – гниди долни.

Хрътките на графа се шмугнаха покрай иконома и се скриха в градината на имението. Самият иконом обаче нямаше тази възможност и след като погледа около минута как през огромното махагоново писалище на граф Дерби преминава торнадо, спокойно каза.

–         Сър, не е добре за сърцето Ви да се вълнуваме толкова. – Той дръпна главата си, покрай която прелетяха последователно мастилница и тежка лула със сребърни апликации.

–         Да се вълнувам !?! Да се вълнувам ли ?!? – Графът се отпусна тежко в коженото си кресло – Прав си, почисти тук и ме свържи с Локсли, после искам да накараш професор Дуейн да домъкне тук мухлясалия си задник.

Лордът вдигна една тежка папка от бюрото си и пое с бавни стъпки към остъклената градина. Ню Ноузли беше великолепно имение, но политическата работа на граф Уилям Ричард Хенри Стенли не му позволяваше да се задържа често тук. Като секретар на Комисията за външнополитически рискове той трябваше постоянно да кисне в Съвета на Общността на обединените планети (ООП) или да участва в дипломатически совалки по външния периметър, на Съюза на демократичните системи. Това не беше никак лека задача, защото сега територията му се простираше на близо 9 % от вътрешния звезден обем на галактическия ръкав Ореон.

          Графът остави документите, взе една малка ножица и започна да подрязва цветята, това винаги го успокояваше и му помагаше да се съсредоточи. Той тъкмо започна да подрежда логическите връзки на събитията, които предстояха, когато секретната линия се активира.

–         Добър ден графе. Прочетохте ли последния доклад?

–         Локсли, момчето ми, така и не се научи къде ти е мястото, не забравяй, че аз „написах“ последния доклад. Той не ме притеснява, по-скоро съм обезпокоен от това как медиите отрезвяват нещата – „охлабване на примката“, „отстъпление“, и на места дори „бягство“ и макар да не е добавено „позорно“ ти знаеш, че е позорно да заблуждаваме населението с подобни изкривени представи за ситуацията. Ще ми се да развържеш кесията и да накараш гъсоците да крякат в малко по-друга тоналност. Думи като „умна стратегическа маневра“ и „интелигентна многоходова операция“ ще са полезни както за нас и съюзниците ни, така и за онези, които все още на са се решили докрай да приемат десницата на Съюза.

–         За това исках да Ви попитам, ако ми позволите?

–         Слушам.

–         Голяма част от федератите все още не са подписали договорите за покупка на въоръжение, а предвид последните събития вече получихме и няколко отказа…

–         Колко? – Графът се надяваше да получи по кома няколко имена и координати, но след като предаването продължи повече от минута той го спря и отсече – Ясно, не виждам повод за притеснение. Искам да пратиш насрещни оферти и да увеличиш леко цените. Свържи се с военно промишления комплекс и ги увери, че поръчките остават в сила, сроковете също. Не ми се ще да те уча отново как се действа с колебаещите се – искам едно зрелищно изчистване на предатели, няколко промишлени аварии, няколко набега във вътрешния периметър. Искам несигурност.

–         Но сър!? Всички са достатъчно изнервени след случая Панов!

–         Слушайте полковник! Не съм много убеден, че измамното спокойствие, което е обзело някои планети изобщо съществува. Хората са неподготвени за това, което зелените човечета ни замислят, затова им дайте несигурност – тя мобилизира. Пиратите от буферната зона са гладни и уплашени. Извънземните вече не ги допускат в тяхната периферия, нашата периферия се мобилизира и става все по-сигурна и цивилизована. Обещайте им въздух, пуснете ги в пограничните райони, после ги проследете и … На тези, които искат да служат – ги зачислете. Останалите – знаеш. За представителите на човешката раса членството в Съюза не е опция или алтернатива, то е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО.

Полковник Локсли не успя да зададе следващия си въпрос защото графът изключи канала и пое към приемната си. „Аз знам, че има начин да сме крачка напред“!

(Към втора част)

Advertisements