OLYMPUS DIGITAL CAMERA

В невинността на глупостта дреме кротко същността на всички пороци!

Библиотекарят си дръпна от оригиналната хаванска пура с голяма доза театрално блаженство и каза:

– И какво сега, имаш цяло прасе, не можеш да го изядеш наведнъж и искаш аз да ти помогна, но не с яденето, а със съвет. Ми питай гугъл!

Той се изправи напред и издуха тютюневия дим в лицето на събеседника си, който остана все така свит и с наведена глава.

– Моля ви г-н Валевски, дайте ми рецептата и ще ви изпратя 10 килограма месо. Иначе няма как да заколя животното, а семейството ми не е яло месо отдавна.

– Това не са мои проблеми, хич не ми пука за смрадливото ти прасе. Виж сега какво ще направим. Ако ти прочета рецептата веднъж, ще ми донесеш 10 килограма месо и една кутия цигари. Ако ти я дам да си я прочетеш 2-3 пъти сам, искам 20 килограма месо и 2 кутии с цигари, а ако ти позволя да си я препишеш, защото е дълга и можеш да я забравиш, … тогава искам 20 килограма и 2 кутии цигари сега и да се закълнеш, че получавам правото всеки път когато колиш прасе да ми даваш по 10 килограма месо, консервирано в буркани.

– Но, г-н Валевски …

– Няма, но, няма но – щото всяка година като затваряш месото, ще си я препрочиташ, а и когато ти я дам, можеш да я дадеш на някой срещу друга стока. Информацията е скъпа, а и аз не съм благотворително дружество. Утре, други ден всеки като я знае, аз от какво ще живея.

– Добре, съгласен съм, ще си я препиша. Искам също и онзи текст за сондирането и добиването на вода – 1 към 10 литра за вас, във ваши съдове.

Библиотекарят се усмихна от ухо до ухо, изправи се, намести кобурите на двата си револвера и тръгна по коридора. Газената лампа едвам осветяваше стените, на които кротко лежаха стотици, хиляди стари книги.

– Ало програмистчето, върви пред мен и да не съм видял да пипаш книгите ми.

Двамата мъже вървяха по вехтия коридор, минаваха покрай закованите криво-ляво прозорци, облечени отвътре с арматурни решетки. Те преминаха през две тежки врати. Библиотекарят въведе своя клиент в голяма читалня и започна да оглежда лавиците, а зад гърба му се чу тежка въздишка. Той проговори без да се обръща, проверявайки с показалец книгите.

– Не можем да кажем, че при абсолютната липса на електричество компютрите са напълно безполезни. Ето, аз направих от старите монитори в читалнята отлични кашпи и искам да ти кажа, че магданоза ми се чувства много добре вътре, но да приключваме с това…

Библиотекарят извади една добре подвързана дебела книга със заглавието „Домашна зимнина“, разтвори я на глава консерви от свинско месо, защипа книжния блок с щипки, за да не може да се разлиства и  каза на събеседника си.

– Преписвай бавно и внимателно, да не ти вкисне после месото.

Младият мъж се сви на кълбо в ъгъла и на малкото пламъче започна дума по дума да записва с трепереща ръка рецептата, повтаряйки на глас всяка отделна буква.

 

Advertisements