към глава 1

Постепенно ескадрата започна да се очертава по-ясно и да те притиска с чудовищната си мощ. Най-отпред се виждаше флагманът на 6-та ескадра на Звездна Британия – Адмирал Нелсън. Космическото тяло с размер 5 на 1 мили беше покрито с оръдейни батареи, контролни центрове, площадки за кацане. Високите командни вишки и главните палуби, които се издигаха в центъра на астероида, бяха заградени от зенитни кули. Около невралгичните точки на астероида жужаха стотици звездолети, обслужващи платформи и транспортьори на звездната пехота. Зад тях на дълги редове на своите улеи лежаха елегантните подпространствени торпедоносци, готови всеки момент да се спуснат като хищна птица към жертвата си. Наистина внушителна мощ, която можеше да обезкуражи и най-доблестния противник. Всъщност, корабите от клас астероидоплан можеха да бъдат обезвредени само с десант, но не и от противников заграден огън. Те са уязвими единствено за големокалибрени планетарни оръдия – рядко и скъпо удоволствие, което можеха да си позволят в ограничени бройки дори и най-богатите планети. Като част от десантния корпус на Конфедерацията бях гледал много филми за тези чудовища, бях ги виждал и в действие, но всеки път когато ги зърнех по безкрайните маршрути на космоса не преставах да им се удивлявам.

Палавата костенурка

– Транспортер 3232 П.К. подгответе се за сканиране и заходете към ЛК „Глазгоу” порт А 32. Повтарям А 32. На навигационния дисплей се появи червена линия, която ме насочи към площадката.

Там бяха накацали кораби от най-различен произход, размер и клас. От суетнята по инфокома ми стана ясно, че на маринките им е писнало и чакат някой нарушител сам да се издаде и да хукне панически. Видях костенурката на Добромир Вълчев и плавно се спуснах зад нея на едно от 16-те места за кацане. След известно време, когато площадката се напълни, малкият люк на хангарната преграда се отвори и отвътре излезнаха два хоплита. Техните мошни металически крайници им осигуряваха бързина при придвижването и огнева мош от автоматизираните сдвоени оръдия, монтирани като приставки на ръцете. Грубите заварки и острите ръбов им придаваха допълнителен  застрашителен вид – войните на 25-то столетие. Те спираха пред всеки кораб и осъществяваха конферентна връзка с пилота на товарната машина и кулата. Не им беше писнало съвсем, защото се задържаха по около пет минути пред всяка машина. По средата на проверката се появиха първите признаци на досада и пехотинците започнаха да играят на „Като какво?”.

–  …Си тъп като гъз, чу се в слушалката.

–   Ако съм тъп като гъз, като какво ще съм миризлив?

–   Ще си, ще си миризлив като чорапите на сержанта – мухахаха.

–    Юухоах, добреее, ами тогава като какво ще съм пробит…

–  Опааа, я какво си имаме тук… – каза старшият и се изтегли назад до пътеката, без да поиска данните на една холандска товарна гемия. –

Той гледаше право към нас и аз усетих, че по-добре да не му беше ставало досадно, защото тези реплики не бяха сигнал за добро начало.

–  Лейтенант, тук имаме две борчета, чак са кацнали едно до друго във формация – процеди той през зъби и тръгна към костенурките.

–  Много си тъп – изсъска ми по вътрешната линия през зъби Добри. – Не можа ли да се насдиш другаде.

–  Споко! Легален ли си?

–  Аз да, нооо ти…

Кулата заглуши честотата и блокира електрониката на двата кораба, а хоплитите пуснаха предпазителите на 40-милиметровите двуцевки.

–  Какво си шушнете бе женчовци – предизвикателно ревна редовия, за да влезе в тона на старшия и почука по корпуса с дулото си.

–   Идентификация. Кулата започна да обработва данните.

–  Какво си шушнете бе отрепки – повтори той крещейки и удари с юмрука си хидравличната платформа на костенурката.

–  Като майка ти. – Изтреля изведнъж Вълчев. – Ще си пробит като старата ти майка.

Направо не можах да повярвам на ушите си, залях се от смях и почнах истерически да удрям по бордното табло. Едвам казах през сълзи.

– Тогава като какво ще е мустакат?

Младият пехотинец беше отпуснал безпомощно ръцете си и питаше старшинката да потвърди дали е чул правилно, но той също се заливаше от истеричен смях, който дори се отрази на движенията на солидната стоманена конструкция на хоплита.

– Не може да е мустакат дори като себе си, изхрипа през сълзи и сополи ветерана.

Младокът не понесе това и почна да се напушва срещу Вълчев и да сипе всякакви обиди и заплахи. Дори намесата на контролната кула едвам го успокои.

–  Не се потдавайте на провокации. Това е заповед. Прекратете неоторизирания диалог. ВЕДНАГА. Пехотинецът спря да сипе ругатни,  но по тежкото му дишане си личеше, че ще се пръсне от яд. Старшинката спусна предпазителя на пушкалото му и наведе с ръка дулото.

–  Лейтенант Добромир Вълчев: доброволна капитулация, екстрадиран за поствоенна адаптация и освободен със заповед АН 14368. Осъществява редовни дейности по сметоизвозване по програмата за заетост на конфедеративни ветерани. Свободен.

–  Боклучар – процеди през зъби младока.

–   Тишина в ефира – ревна напълно сериозно главният контрольор.

–  Капитан Олимпи Панов: пленен при обсадата на Нова Славония, осъден на репарации в размер на 150 000 кредита – изплатени, екстрадиран за поствоенна адаптация, амнистиран със заповед АТ 17525. Гриф подозрителен – търговски и товаро-превозни дейности. Изпълнява редовен полет за ГОМ. Да се провери!

Към част четири

Advertisements