OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Слънцето рядко огряваше над Велико Тръново.

          Принц Тиквоглав се беше съсредоточил върху мазната лоена капка, която се стичаше бавно по брадата му. В скута му сред царските грамоти и укази се валяше и една наръфана овнешка плешка. Той тежко въздъхна:

– Пфууууу, е добре де! Пак нищо не разбрах?!

– Кажете багрянородни. – отвърна му с възможно най-мазния глас Великият боил.

– Защо ти подписваш указите на баща ми?

–  Амиии, защото аз съм секретар на Ваше величество баща Ви.

Капката се отдели от пършивите косми, обрасли на места върху масивната челюст на принца и тупна върху един от многобройните восъчни печати. Гербът привлече вниманието му. Той метна надалеко кокала, в ъгъла две хрътки се сборичкаха и бутнаха жарника.

– Е добре де! Ами защо тримата боили подписват твоите укази и нареди?

Великият боил се преведе много ниско напред в поклон, който изкриви и без това гърбавата му стойка.

– Ваша светлост. Аз съм много зает. Преглеждам всичко, което главните писари са записали от гласа на преслетвия Ви баща. После ги поднасям до височайшото му знание. Броя хазната, разходите и данъците. Тримата боили са мои секретари и следят всичко да е…

– Ясно, ясно. – прекъсна го принцът. – Но не мога да разбера какво правят тогава малите боили, багаините, комитупулите, старейшините и … А и излиза, че ти имаш повече секретари от баща ми.

Старецът се преведе още повече.

– Така е устроено царството премъдри. Старейшините вършат работата на комитопулите, те гледат всичко да е наред в делата на багаинте, които се грижат всичко да е в уреда при малите боили, които поднасят на готово всичко на боилите, те представят държавните дела на мен, а аз запознавам нашата пресветла мъдрост Царя.

– Е ясно де! Ама ти за какво си? Не може ли старейшините да се събират в тронната зала и да докладват … сипи ми малко вино и ми донеси едно печено… пиле, не патенце … да речем месечно, каква е работата и царят да решава.

Великият боил почти се удави в кашлицата си.

–  Ама ваше първородно целомъдрие, това дето го казвате мирише на РЕПУБЛИКА!!!!

Принцът скочи на крака, книжата се разпиляха по земята пред него! Той поправи коланите и бутафорния си меч и се огледа към ъглите, където слугите бяха замръзнали и се бяха вторачили в него.

– Какво гледате бе? – кресна той. – После се обърна към велможата. – Добре де, обясними, защо е Република, ако царят си върши сам работата.

– Ваша светлост! Селяните никога няма да си платят данъците, десятъците, владищината и да отработят повинностите доброволно. Затова старейшините им събират париците и реколтата. Старейшините, за да не задържат по много от данъците, отчитат се на комитопулите, те на багаините, а те на боилите, а пък аз, за да не става нужда да ги бесим всичките, следя ги да не си заделят премного от това, което иде в царската хазна. На мен пък царят е дал…

–  Е! Значи съм прав ! Вие първо нищо не работите, а после крадете от царя и от хазната. Тъй ли е или не е тъй.

Старият сановник отпусна рамене, въздъхна тежко и накрая се предаде. Тръгна към изхода и преди да излезе се обърна и рече:

–  Не е тъй, нас ни има, за да взимаме от народа и да даваме на царя, а той понеже няма нищо, ни дава част от откраднатото.

Два дни по-късно великият боил се помина. О т старост ли, от тежка болест или от грижи по държавните дела  – никой не разбра, а и не беше нужно, защото всичко си продължи по старо му из дворците, селцата и паланките на Бълхария.

Advertisements