ноември 2012


Дворецът на Царевец стои с десетилетия недовършен, но на Tрапезица усилено се правят исторически реконструкции.

Портата на Трапезица гордо се издига и белее на фона на руините на Царевец

Бая бетонец е лиснат, но добре, че има опус микстум 😛

Advertisements

ако започваш да четеш сега [щракни тук]1

–          Ъъъ – замисляш се за 3 секунди, но повечето журналисти сте изпечени мошеници – Аз съм, ама изобщо не ми е ясно за какво ме пращат.

–          Е, ти да не си мислиш, че на нас ни е ясно. Изобщо не знам дали техниката ще пробие тая гадост, камо ли да отчете нещо. Така че едва ли ще имаш показатели за анали.

–          Еми добре, вдигаш ти рамене.

Ако вярваш в лошия късмет [щракни тук]

Ако не вярваш в подобни глупости [щракни тук]

–          Здрасти! Аз съм Виден Сечков – журналист съм. Извънземните са ми една от любимите теми и шефът ме прати насам да взема мнението на някоя учена глава.

Тонът ти очевидно допада на младия човек и той с усмивка ти отговаря.

–          Съжалявам, но бързаме, а и не знам дали можем да сме ти полезни сега, още не сме пуснали техниката и нямаме никаква информация. После обаче, когато кажем здрасти на зелените човечета, ще ти се обадя, за да споделим славата.

Той забърсва с една групарска кърпа потта от челото си и се наочва към следващия сандък. Избери си музикален стил

Рок [щракни тук] 29

Джаз [щракни тук] 31

Реге [щракни тук] 28

–          Не, пич. Някъв гъз дигна на една жена от спирката чантата и аз… Виждал ли си го да минава…

Младият мъж те поглежда с чудовищно пренебрежение и те прекъсва.

–          Абе ПИЧ! Над главата ти има диск с диаметър 12 километра, а ти ми говориш за някакви чанти, пари и тъпотии. Аре омитай се, че гостите ни чакат.

–          Ама… ти разбираш, че си загубил вниманието им. След малко в двора влиза патрулка с пуснати сирени. Двете коли се насочват към центъра на града, а ти поемаш към работа с наведена глава: „Наистина, аз съм ебаси лайното. Човечеството е на прага на нова епоха или на края на съществуването си, а аз съм погнал няква чанта“.

Премини на [щракни тук]8

ТЕ – 20

Ти си добър професионалист, любопитен, но и прагматичен човек. Никой не може да предвиди накъде ще тръгнат нещата. Жена ти е вкъщи с детето и ти трябва да ги подготвиш за всеки възможен сценарий. Заебаваш работата и започваш да се набираш на телефона. Комуникациите са прегрели, но ти продължаваш настоятелно да набираш още веднъж и още веднъж. Паралелно с това се пробваш да я хванеш на компютъра, но знаеш, че толкова рано това е почти невъзможно.

Ако пиеш енергийни напитки (не се включва кафе) премини на [щракни тук]26

Ако не пиеш енергийни напитки [щракни тук]27

Първото, което ти става ясно за секунди е, че птичето е кацнало само на нашия балкон и световните информационни канали бълват ежедневния поток от добри политически намерения, икономически стрес и лайфстайл дрисни. Нито дума за „госта“. Пишеш бърза дописка от „мястото на събитието“, пращаш фотографа на покрива и малко преди да почне спешната планьорка, пускаш „първи“ новината в нета. Малко текст и яко снимки, не че хората не могат да си вдигнат очите и да го видят, но все пак. Важно е заглавието – „Извънземни над София“ с подзаглавие „Пришълците – новодомци, гости или неканени“.

Тъкмо тръгваш към кабинета на главния, когато те пресреща едно от шофьорчетата и ти заявява, че трябва да вземеш един фотограф и спешно да тръгнете към „центъра на събитията“, което може би значи центъра на диска.

Ще отидеш ли на съвещанието

Ще тръгнеш ли с шофьора