октомври 2012


Можем ли да бъдем навсякъе?

„Не можем да бъдем навсякъде“ – това е традиционното оправдание на МВР за дребните битови кражби и грабежите. Няма българин, чииито имот да не е посещаван от неканени гости. В моето семейство – семейната селска къща на баща ми – 4 пъти; вилата на тъста ми – 3 пъти; вилата на вуйчо ми 7 пъти (последният крадец беше живял там седмица); нашият апартамент, мойто портмоне, чантата на баба ми, парите на баба ми (телефонна измама). „Не можем да бъдем навсякъде, затова обиколи заложните къщи и си потърси вещите“ ми каза следователят след като ми взе отпечатъци и омаза цялата къща с мастило.

По горе-долу сходен начин се оправдават и пътните полицаии за високия брой ПТП-та. Те не се научиха обаче да респектират с присъствие, а продължават да дебнат от храстите нарушители. Катаджиите също така често карат в насрещното, паркират върху тротоари, спирки, в тунели и т.н. Случвало ли ви се е да ви спрат на място, на което е забранено да се спира – ДА! И на мен!

„Не можем да бъдем навсякъде“ – Мирослава изчезна, свидетелят се самоуби, а Б.Б. поиска извинение. От кой? От Бончев, от Киров, от сестрите Белнейски от … В ареста се обеси и немеца касапин от Бургас – „не можем да бъдем във всяка килия“.

На мен обаче ми изниква въпрос! Къде могат да огреят служителите на едно от най-богатите министерства в България. Освен около стадионите, да чоплят семки, да говорят глупости, аз другаде не съм ги видял да правят нещо. И се чудя къде били, а те спяли между смените си.

Сега сериозно. Няма държавна институция, като МВР, която да е с толкова ниска обществена популярност. Това се дължи на вроденото чуство за безнаказаност у служителите на МВР, ниската успеваемост при ежедневната битова престъпност и почти никаква реална резултатност при борбата с организираната престъпност. Станахме свидетели на няколко лошо режесирани медийни акции, които бяха пълно фиаско. Публична тайна е, че в МВР не обичат жалбоподателите, че отношението към гражданите, които подават сигнали е индиферентно или откровено  грубо, че голяма част от служителите се държат арогантно при ежедневното изпълнение на служебните си задължения. Голяма част от тях не могат да покрият физическите изисквания на ежегодните физически прегледи, които трябва да полагат. Ще кжете, че прекалявам – а помните ли полицаите, които се нпиха с униформи на бензиностанцията, а помните ли полицаите, които точиха бензин в туби, а помните ли това „УДРИ ГО  ПО ГЛАВЪТА ДА ПАДА!!!!“ (виж към 1.50 секунди): http://www.youtube.com/watch?v=WDr1OApDf5o&feature=related

Лошото е, че проблемът не е в политическото ръководство, а в една институция, която самоцелно съществува като микродържава в държавата. Трябва всяко полицейско неправомерно действие и бездействие да се взима под внимание и да се афишира от гржданите, а МВР трябва да стимулира гражданския мониторинг върху дейността си, а не да пуска Калинки в ефир и да репресира хората. Последните дават и смисъл и пари за съществуването на полицията.

П.П. Чудя се какъв ще е резултатът, ако камерите се махнат от улиците и се преместят в патрулните коли?

Advertisements

Наред с хубавото мнение, което прочетох в туитъра, че ежеседмично по стадионите се поругава името на Aпостола на свободата (не си спомням кой го пуска), искам да ви покажа нещо, което ще ви докаже, че проблем със снимката, на която циганета се гаврят с героите ни, няма. Съжалявам, че не мога да пусна снимки от портретите на великите българи от моето „елитно“ средно училище – всички бяха с нарисувани сини очи, белези, полови органи и т.н. Децата и младежите винаги са били такива – това се корени в младостта им. Затова държавата и медиите вместо да проявява цялата строгост на закона и да търсят мъст, да кажат къде изтекоха милионите за ромското включване и ромската декада.

Привеждам ви друг пример от второто издание на романа „Под игото“, все още най-четеният в България 🙂 или 😦 Въстанието току що е разгромено, пиянството на народа е приключило – момент на върховен драматизъм, но читателят си е направил гавра и то доста отдавана (със стария правопис е). Правете си изводите сами!?

Искам да напиша толкова много неща, но нямам никакво време. Понякога даже се чудя, с кое си губя времето – с блога или с това, което работя. 😦

Реших да пусна блог-играта, след като напиша повече епизоди и затова ще се позабавя 😦

Таксиджиите може да са прости, но не са тъпи. След първите две изречения той разбира, че му бръщолевиш врели-некипели, млъква упорито и натиска газта. Ти продължаваш да ломотиш, че всичко ще е наред и най-верочтно президентът Хамбарлиев вече пише приветствие, когато на пътя ви изкача моторист.

Хвърли един зар три път!

Ако сборът от трите хвърляния е 11 и повече [щракни тук]22

Ако сборът от трите хвърляние е под 11 [щракни тук]23

Навремето, когато написа първата си статия върху извънземните за неделния брой на ежедневника, всички колеги започнаха да се ебават с теб. За твоя изненада и за тяхно неудоволствие главният редактор ти даде бонус и трибуна за още подобни изяви – „читателите се кефели“. После дойдоха и покани от няколко списания, претендиращи за сериозност и научност. Така, без да се усетиш, в денят в който ООН отвори щат за преговарящ при евентуален извънземен контакт, ти попадна закратко в обектива на българските медии, които искаха „експертното“ ти мнение по темата. Изживя звездния си миг, поговори глупости, но сега човекът те питаше сериозно – очи в очи, а гърлото ти ставаше в се по сухо, макар че огромният диск от космоса хвърляше дебела сянка над града.

Реши ли какво да му кажеш:

Отиди на [епизод 21]         Отиди на [епизод 20]        Отиди на [епизод 21]