4

Младежът изчезва с огромна скорост, прескача оградата на атомния център и изчезва в храстите. Ти стискаш здраво раницата си и тръгваш забързано към работното си място.  Още преди да минеш оградата виждаш, че пред сградата се събрала огромна тълпа, която шумно дискутира надвисналия над града обект. Вече ясно се чуват първите отчаяни нотки на паника. Отбягваш всички въпроси и коментари и се втурваш към кабинета си.

–          Здрасти Сечков, гледай какво става тук. А?!

–          Съжалявам, трябва да се обадя вкъщи. – Още при произнасянето на тези думи започваш да се самобичуваш заради липсата си на далновидност. На двора избухва взрив от реакции и всички се втурват към кабинетите си. „Сега ще блокират и телефоните линии“, проклинаш ти наум и хукваш към кабинета.

[щракни тук]8

Advertisements