2

Вадиш бавно цигара. Палиш и през рехавия дим продължаваш да гледаш летящата чиния. Корабът е наистина огромен и няма никакво съмнение, че е продукт на изкуствен интелект, който по някаква причина е решил да се спусне над София в тази облачна септемврийска утрин. Все повече и повече хора около теб излизат от колите си. Някакъв гъз, въпреки всичко, продължава да се кара заради смачкания си калник. Осъзнаваш, че живота във вените на големия град започва да замира и да се превръща необратимо в хаос. Колите не се движат по улиците всички са спрели и гледат по посока на госта. На отсрещната страна на улицата жена започва да пищи, че са й дръпнали чантата. Ситуацията става непредсказуема. Разбираш, че е време да предприемеш нещо.

Ще побързаш да се обадиш вкъщи: [Щракни тук] 3

Ще тръгнеш към работата, за да обсъдиш с колегите и да разцъкаш в нета: [Щракни тук]4

Ако имаш друго решение, допиши го в коментарите.

Advertisements