септември 2012


[ако започваш да четеш сега, премини на епизод 1]

11

За твое голямо нещастие таксиджията е класически екземпляр от порoдата жълтопитек. През цялото време мрънка и се пазари, а и посоката, в която поема е доста странна. Започваш да се притесняваш и го питаш за пътя, но той грубо те прекъсва.

–          Трай си бе цайс, ако искаш оплачи се после на извънземните – той с мръсна газ отпрашва към полето между индустриалната зона и летището.

Ще го помолиш ли да се уточни [14]

Ще се пробваш ли да го сплашиш [15]

Advertisements

[ако започваш да четеш сега, премини на епизод 1]

10

Никога не си харесвал наглите, разплути същества, които винаги искат да те метнат, но този път качествата на таксиджията са точно на място. Той с лекота заобикаля верижните катастрофи и зяпачите, качва се върху зелените площи и алеите, но неумолимо напредва към вас. Започваш мислено да си чертаеш план в главата, когато той те пита.

–          И сега какво? Тия за какво са дошли.

–          Не знам – отговаряш му ти искренно.

–          Хайде бе човек, без пари ще те откарам, само ми кажи. Гледам ти очилата и чантата и заня, че криеш нещо.

Ще му споделиш ли мислите си: [щракни тук]12

Ще му кажеш първото нещо, което ти хрумне [щракни тук]13

[ако започваш да четеш сега, премини на епизод 1]

7

Винаги си се чудил дали си късметлия. Хвърли зарче.

Ако се падне четно [щракни тук]10

Ако се падне нечетно [щракни тук]11

[ако започваш да четеш сега, премини на епизод 1]

8

Качваш се бързо в редакцията и започваш да стрелкаш на ляво, надясно с въпроси. Никой не може да ти каже нищо конкретно. Всеки се суети, около компютрите и телефоните, световните агенции мълчат, главният крещи, че туитър пак е изпреварил медиите и иска спешно да бъде събрана информация и генерирани няколко кратки съобщения и снимки на уебстраницата на изданието, които да ни изстрелят на върха на информационната вълна.

Ще се захванеш за работа [щракни тук]19

Ще се обадиш вкъщи [щракни тук]20

[ако започваш да четеш сега, премини на епизод 1]

9

Приближаваш се към буса, но в главата ти е празно като в мандра след партизански набег. Не можеш дори да започнеш разговора. Младежът с козята брада те забелязва, оставя на земята металически сандък и се приближава с подадена напред ръка.

–     Здрасти! Tеб ли изпратиха физиците „за подкрепление“?

Задържаш дланта му за миг, но не бързаш с отговора. Какво ще му кажеш?

Ще му кажеш, че си гонил крадеца [щракни тук]16

Че си журналист, експерт по НЛО [щракни тук]17

Ще отговориш утвърдително на въпроса му [щракни тук]18

[ако започваш да четеш сега, премини на епизод 1]

Винаги си мразил лешоядите, а и ако не направиш нещо, ще се чувстваш гадно, било и в момент, в който над главата ти са надвиснали гости от друг свят. Наместваш удобно чантата си на гърба докато го засилваш и с няколко скока стигаш до оградата. Преследването приключва веднага щом прескачаш оградата на сградте на БАН. Крадецът вече от отсрешната страна на големия двор, но на 50-тина метра от оградата група хора товарят микробус с техника.

– Цял живот съм чакал този момент! казва възбудено един младеж с дълга козя брада.

– Да отговаря му по възрастния му колега. Сега ще видим колко ни струва науката.

Какво ще направиш?

Ще се върнеш и ще продължиш към работата си: [щракни тук]4

Ще се приближиш към тях и ще ги заговориш: [щракни тук]9

ТЕ

“ТE” е опит за блог игра, изградена по подобие на книгите-игри. В нея няма никакви правила, освен да четеш и да следваш сюжетната линия по твой избор. Ако смяташ, че би направил нещо друго в подобна ситуация, просто го допиши в коментара под епизода. Можеш да даваш предложения и за илюстрации към отделните епизоди. Сюжетът ще се развива на части, защото нямам време и го пиша за удоволствие 🙂

1

Автобусът почти се разпада когато с вой и скърцане излиза от завоя преди твоята спирка. Вратите  се отворят с трясък, но ти вече се чувстваш смазан от потните тела на пътуващите. „Мамка му! Поредният сив, скучен, еднообразен работен ден“, бясно крещиш наум, разбутвайки хората от стъпалата и напиращите да се качат.  Жадно поемаш свеж въздух и с резки вдишвания се пробваш да очистиш дробовете си от аромата на кисела пот и стар тютюнев дим. Напразно! Грозните аромати продължават да вилнеят бясно в носоглътката ти. Безуспешният опит да си намериш цигарите е внезапно прекъснат от звука на катастрофирали коли. Автомобилите продължават да се нанизват един след друг пред очите ти. С изненада забелязваш, че останалите минувачи и хората на спирката гледат едновременно в друга посока, някъде нагоре и не обръщат никакво внимание на верижната катастрофа. Вдигаш нагоре погледа си и … През сивата пелена от облаци, носеща се над Софийското поле, бавно се гмурка гигантска металическа елипса.  Чак сега започваш да чуваш откъслячните крясъци на хората: „господи боже“, „извънземни“, „те са тук“. Озърташ се наоколо, чувстваш се като във вакумен мехур в огромен воден басейн. Какво ще направиш?

Ще продължиш да гледаш? [Щракни тук] 2

Ще побързаш да се обадиш вкъщи? [Щракни тук] 3

Ще тръгнеш към работата, за да обсъдиш с колегите и да разцъкаш в нета? [Щракни тук] 4

Ако имаш друго решение, допиши го в коментарите.

Следваща страница »