юни 2012


На този въпрос има отговор. Той дойде преди време от постсъветска Украйна. Миналата седмица и Румънците ни дадоха рецепта за приключването на демократическия преход. Тимошенко и Настасе са в затвора, или в болницата – все тая. Докато Костов, цАРЯ, Станишев и поне някой от сегашните министри не отидат да им правят компания, няма да мръднем и крачка напред. Медийният скандал провокира интерес, личните издънки на политиците (в това число и съмнително законните им деца) се превръщат в ПР акции, всеки опит за обвинение в корупция става причина за поредица от контраобвинения. Кой крив, кой прав – имаме си „независим“ съд. Добре ще е той да почне да гради пред обществото ни един облик на институция с обществено значение. Иначе ще си тъпчем на едно място, а по потъпкана земя нищо не никне, освен плевели.

Advertisements

Днес видях дядо!

Нито виждаше, нито чуваше, нито можеше да прави връзки с това, което говори и слуша. Много стар дядо, симпатичен дядо. Събираше нещо в едни бланки.

Днес видях баба!

Седеше срещу един много стар дядо. Тя му крещеше трите си имена и ЕГН-то, той я питаше отново и отново за данните. Каза, че бърза, много бърза – възложено му е да събере 90 подписа.

Скоро виждам избори, едни много оспорвани избори. Едни демократични, но засъжаление натъкмени избори. Противници трябва да има, а за тях трябва да има съгласили се чрез подписа си. Майната му!!!

Да живее демокрацията, тя е като водата в Сократовото гърне – винаги приема вярната форма.