„Не умножавай същностите повече от необходимото“

Окам

Силикат се събуди доста преди определения срок и му стана ужасно скучно. Космооктуса беше получил киселини и тъй като капитанът лежеше в по-ниската част на стомаха, те подразниха повърхността на биоорганичния му скафандър. Той побутна Манган, но колегата му нямаше никакво намерение да се събуди преди заплануваното. Оставаха приблизително 30 раздела докато напуснат орбитата на последния газов гигант във вътрешната част на звезданта система и през астероидния пояс достигнат до оазиса за презареждане. Силикат тъкмо се чудеше дали да се приведе отново в състояние на хибернация когато нов силен спазъм изхвръли голямо количество кисилина чак до горната диафрагма. Манган цопна звучно в бавно отичащата се отрова и шумно изруга:

–  Какво подяволите става тук?

Той панически заоглежда органичната си обвивка, но тя беше непокътната.

– Ще му бия една доза антирадион, може би е погълнал по-голямо количество радиация от тази планета и сега изпитва ужасна болка.

Сякаш за да потвърди думите му космооктусът замърда с дългите си пипала, започна бързо да променя цветовете си и да потъмнява.

– Нещо не е наред, ако продължи да се вълнува, ще трябва да си сменим скафандрите, а имаме само още по два комплекта. Ще хвърля един поглед на биоданните.

Органичните обвивки бързо се износваха в търбуха на чудовището, а без тях космонавтите щяха да се изложат директно на вредата на стомашните киселини.

– Не съм сигурен дали ще се справим по обратния път, ако продължава да хълца така ще си имаме сериозни проблеми.

– Млъкни и ми помогни – изтрака му Силикат – това би трябвало да помогне.

Той опипа внимателно вътрешностите, бавно вкара иглата и изпразни съдържанието на спринцовката. Космическият звяр веднага започна да възвръща прозрачността си, а сърдечният му ритам влезе в норма.

– Е мисля, че сега спокойно ще стигнем до оазиса, а после здравей живот. Няма начин при наличието на такава атмосфера на обекта да няма живи същества, а защо не и примитвини туземки.

–  Съгласен съм с първото, но…– Манган бавно се наведе и чукна брачния символ на Силикат – но за туземките не съм много убеден капитане.

От години силицианците работеха по утвърдена схема, която им позволяваще с относителна точност да издирват себеподобни по разум същества. Работният план изискваше изследването на втората планета от всяка звездна система, която при наличието на достатъчно въглероден двуокис, налягане и висока температура позволяваше на минералите и металите да се съчетаяат по уникален жизннеструктуриращ начин. С малко късмет и правилна социална организация се появяваха и общества с различна степен на напредналост, но неяснотите в енергийната сигнатура на тази система не им позволяваше с точност да определят стадият на развитието й от растояние.

В началото силицианците използвали астероидите и кометите, за да проучват космоса, но този метод бил бавен, неефективен, а понякога и смъртоносен за исзледваните планети. Пионерите на космонавтиката дебнели блуждаещи космически тела и ги взимали на стоп, те ги возели на дълги, скучни и предвидими екскурзии, които отнемали много време, а заради честите инциденти с други небесни тела те били и опасни. Тогава, въпреки всеобщите предубеждения към органичната материя, професор Опалхаймер открил и наложил в науката възможностите на космооктосите – уникални създания. На всеки цикъл от своя живот те летяха из космоса и с усет умееха да надушват кислородните планети в чиито орбити зареждаха с биоматерия мощните си тела, а понякога се чивтосваха със себеподобните си. Тези уникални създания, върхът на задънената биологична еволюция, отвеждаха учените в плътна близост до въглеродните планети, които като правило предшестваха в орбиталната си подредба около слънцето кислородните. Сега Силикат и Манган трябваше само да изчакат Пепелино, както нежно наричаха приносителя си, да си почине в горните слоеве на кислородната атмосфера, а после щяха да го стимулират с леки електрически импулси и той да се отправи против волята си към нужния космически обект. След проучването създанеитео щеше да ги върне на Азалия – тревистата кислородната планета, която се намираше до родният им дом – Сицила. Тяхната основна задача до пристигането им се състоеше в това да обгрижват Пепелино.

 –   Да – скучно е да бъдеш през цялото време ветеринарен доктор, само за да те повърнат в края на полета.

–     На него едвали му е по-приятно да има камъни в стомаха, така че…

Настроението им се повдигна, те пътуваха за трети път заедно и си допадаха. И двамата имаха чувство за хумор, и двамата бяха семйни и не обичаха шума и славата при връщането. Шегите започнаха да се прескачат една след друга. Когато ударът ги връхлетя, те не разбраха какво е станало. Силикат се заби в отсрещната страна и дълбоко поряза вендузестата стена на стомаха. Космооктусът се отблъсна назд от обект, в който се беше ударил и нервно започна да го опипва с пипалата си. После, по собствената си логика, както правеше обикновенно, го погълна. Скоро пратката изтроплои в търбуха пред двамата космонавти, които в потрес гледаха металическия цилиндър и смачканите му лъскави криле.

–  Какво е това, капитане!?

–  Метално е!

–  Живо ли е?

–  Съдържа енергиен импулс, но мисля, че го убихме

–  Не може, ама то е…

–  То е многокомпонентно!

–  Протези?!?

–  Не мисля.

–  Какво е тогава?

–  Крайниците му останаха отвън

–  Живо ли е?

–  Не знам, виж какъв курс поехме след удара.

–  Не е променен, но чакай…

–  Какво?

–  Трябва да има някаква ужасна грешка!

–  Какво?

– Енергийната сигнатура не се излъчва от втората планета… излъчва се от третата планета!?!

Силикат грубо избута Манган от спектрометъра и започна да проучва данните. Нямаше грешка – на втората палнета нямаше инсталации и устройства, които да консумират, преработват и изпускат енергия, но около кислородната планета имаше ясно изразено енергийно хало, което недвусмислено доказваше наличието на … Цивилизация!!!

–    Не може да бъде!

–    И аз това казвам. Не може да бъде!

Те набързо обсъдиха положението и решиха, че ще съберат данни по време на презареждането и после няма да стимулират космооктоса, а ще се върнат направо у дома, за да запознаят всички с великото си откритие – органична разумна форма на живот.

–  Капитан Силикат, хипотезата Ви е, меко казано, нелепа – Космическата агенция вече е проучила над 20 000 системи и констатациите й са недвусмислени – поради своята нетрайност и примитвиност органичната материя не може да се организира в разумни форми на живот, а камоли в цивилизаци от типа А3 – късноиндустриална епоха.

–     Но!

–  Капитане, Вие и ръководената от Вас мисия е претърпяла тежък инцидент. Космооктосът е бил наранен, а уредите Ви разстроени. Наруши ли сте протокола и не сте посетили нужното космическо тяло. Наличието на енергийна сигнатура не е доказателство за органична цивилизация, а за повреден спектрометър и сериозни пропуски в изследователска процедура. Мисля, че научната награда ще Ви се размине, но в замяна на това мога да Ви уредя военен съд.

Първоначално всичко беше потулено, но след появата на книгата „Органичен разум” правителството не можа да понесе случката. Силикат и Манган се радваха кратко на големия обществен интерес, но постепенно атрактивната им теория отшумя и изпадна в забвение. За това разбира се помогнаха и големите медии, които ги забравиха скоро. Правителството и космическата агенция обаче не забравиха, да проверят данните – откъде пари за глупости, те просто си спомниха, че е добре да приберат бившите си непокорни служители в лудницата.

Advertisements