Много се говори тези дни за МВР, отвличания и убийства. Но главният проблем не е в това, което се е случило, а в това, което може и най-вероятно ще се случи. Ще дам един елементарен пример, който доказва, защо са възможни нещата, които ежедневно слушаме по новините.

Тиха петъчна вечер, около полунощ вървим с Пипилотка в центъра на София. Минаваме пред градската галерия и там в джип роувър стоят двама полицаи, а до джипа техен колега прав с ръце в джобовете. Подминаваме ги, докато от някъде се чува едно тъп ТУП, ТУП, ТУП. Завиваме зад галерията и замръзваме на място. В градината на открития бар на Грандхотел София виждаме мъж, който с настървение забива нож в един от боровете. Действието се осъществяваше с прибързана истерична повторяемост – около 2-3 пъти в минута. Спогледахме се – няма да минем оттук. По време на „отстъплението” ни мернах полицая. Отидох до него и:

–         Добър вечер.

–         Добър вечер.

–         В градината има мъж с нож, който се цели в дърво.

–         Ще погледна.

–         Погледнете защото е малко плашещо.

Полигонът на ниджа

Пред разстрел

Аз тръгвам по „Батенберг”, изравнявам се с нинджата и се обръщам да погледна полицая, с който говорих. Погледите ни се засичат и той се обръща с гръб. Стои известно време така, но щом вижда, че ние не сме мръднали и чакаме действието му, той тръгва към мястото с ужасна досада. Завива зад галерията, вижда мъжа с ножа, който продължава усърдните си занимания. Полицаят тръгва към него с РЪЦЕ ПЪХНАТИ В ДЖОБА НА ЯКЕТО. Доближи се на два метра и започнаха да водят разговор, но нинджата продължи да мята ножа. След няколко реплики той спря и полицаят си тръгна – без да му провери документите даже. Още не бяхме стигнали пряката между Народния театър и МО и тъпите удари отново започнаха да кънтят. Защо стои този полицай нощем на студа? Защо мъж с костюм мята нож в центъра на София и много други защо? Ето това е типичен пример за престъпно действие, престъпно бездействие – престъпно съзнание.

И дърветата също плачат

Advertisements