януари 2012


Въпросът за отношението ни към извънземните цивилизации добива все по-парадоксални измерения

Как ще посрещенм бъдещите си гости от космоса – като създатели или като анихилатори на човешката раса? Ези или тура? За да отговорим на този въпрос, трябва да обърнем внимание на един реален парадокс, формиран от витаещите около тази интересна тема факти. Отговорът е от жизнена важност, защото двете хипотези, тази на палеоконтакта и тази на космическото нашествие, са диаметрално противоположни. Според първата, нашата цивилизация е успешен научен експеримент на космическа цивилизация или цивилизации от миналото, а според втората, евентуална ни среща с разумни същества от космоса ще е фатална за бъдещето ни.

Джакомо и зелените човечета

Човекът винаги е принизявал истината за произхода си, срамувал се от него и е полагал усилия да се маскира като някой друг – да се самоотрече и самоофроми по свой вкус! Този синдром можем да наблюдаваме в редица случаи в дългата история на човечеството, в редица ситуации от собственото си ежедневие. Ако си представим една псевдо италианска драма, можем да илюстрираме нещата така:

Напорист интелигентен селски момък мечтае за Флоренция и нейните културни елити. Младият Джакомо пише стихове и с цялото си съзнание се стреми към големия град, интимните интлектуални вечеринки и висшето общество на разкоша. Един ден той напуска схлупената селска къща, оставя зад гърба си своите отрудени родители и се впуска в преследване на мечтите си. Потръгва му, защото старият граф, покровител на музите, харесва неговите произведения и го насърчава морално и финаново. Младежът упорито крие селския си произход и в движение се учи на обноски и маниери. Той влиза в мечтаното общество, но в развръзката става ясно, че Джакомо е извънбрачен син на възрастния меценат. След много терзания графът го припознава и го вписва в наследството си. Джакомо е потресен и омерзен от родителското вероломство. Той не може да приеме този билет за рая, затваря с трясък вратите зад себе си и дълбоко огорчен се връща в родната си къща. Там където са ИСТИНСКИТЕ му родители. Напълно възможен сюжет – всъщност не мога да изровя в паметта си къде съм чел нещо подобно, но съм сигурен, че става дума за реален литературен факт.

Самонагласи и фикции от този род се срещат често в общото ни планетарно историческо минало и за съжаление водят до редица проблеми в настоящето, които усещаме тук и сега. Това твърдение може да намери потвърждението си най-вече тогава, когато става въпрос за нечия национална история, особено в региони като Балканите, или дори за генералната история на човечеството като цяло. Добре известен факт е, че заради правото си на лигитмни национални претенции върху дадена териториялна единица или културно постижение, всяка държава е склона да дава собствени тълкувания за миналото. Колкото по-стари са корените на държавата, толкова по-здрави са нейните устои и толкова по-аргументирани са нейните претенции. От една страна това създава стабилна верига от непрекъснати исторически факти, даващи основание да се гордеем и честваме достиженията на нашите предци. И тук именно идва парадокса. Всеки иска да е потомък на Фараоните[1], Александър Македонски и Крали Марко, но никой не иска да се сроди с жалкия космат пещерен човек – Крог – неговият произход си е негов проблем[2].

По горния пример в драмата с Джакомо обаче трябва да има и второ действие. Когато хората говорят за извънземни цивилизации и палеоконтакт, те постоянно подценяват собствените си достижения.Отричането на земния произход на пирамидите, Стоунхендж, пистите в Наска не ни дават основанието, а и отук и правото да заявим, че Земята е наш дом. Историческата претенция е несъстоятелна, защото самите ние, независимо от липсата на факти, я опровергаваме или може би, пред прага на неизвестното – на космическото си бъдеще, се срамуваме от Крог и неговото пещерно минало. Затова истинският парадокс ще настъпи тогава, когато нашите космически отци ни се представят и заявят правото си на бащинство. Това е един от най-големите страхове на съвременното човечестъво и поне чрез интелектуалните си продукти – книги, филми и игри, човек се готви да се опълчи на своя праотец[3]. Голият Адам първо възхвалява благата, дадени му от неговия създател, а после размахва гордо юмрук към космоса и започва да крещи „Ще се оправя и сам” и още по-гръмкото „Ще те победя!”. Няма да привеждам тук примери за стотиците литературни и филмови произведения, които ни описват добре познат сюжет: земята е нападната от високотехнологична раса, която помита цивилизацията ни с един удар. Малцина оцелели се укриват и с хитростта и ловкостта на лидера си повеждат отчаяна съпротива, която прогонва космическите натрапници.

Какви са реалните параметри на парадокса?

 От една страна, милиони хора по цял свят си купуват литература от типа Фон Деникен, която убедително доказва, че първият камък на нашата биологическа, социална и техническа еволюция е поставен в далечното минало от представители на извънземна цивилизация[4]. Днес наред с читателите на подобни хипотези, в аритметична прогресия се роят и писателите им. Те се основават на един много елементарен похват – използват все още незапълнените бели полета в антропологията, археологията и историята и, основавайки се на митовете и легендите от типа „Баба Яга лети с котел и краде момци”, извеждат хипотезата за палеоконтакта. Няма да се спирам подробно, но ще изредя само най-нелепите доказателства: често се бъркат геологични естествени образования със съоръжения, дело на човешка ръка; омаловажават се конструкторските и технологичните възможности на човека по отношение на конретни архитектурни паметници от Древността; твърди се, че хората в миналото са притежавали познание „надхвърлящо” нивото им на развитие [виж.1]; селективно се подбират части от религиозни текстове, които се тълкуват извън основния им контекст; навсякъде в скалните рисунки и древните стенописи, след началото на технологичната ера, се виждат космонавти и космически ракети. Обяснението за подобен феномен е просто – това е индустрия за милиони, която не може да приеме научните факти, защото не й е финансово изгодно. Как човекът преминал от каменни до бронзови сечива, като се губи медната следа – ще да му е помогнал някой извънземен, макар че на всички е ясно, че от трите материала медта е най-нефункционална и е нормално да се губи из стратиграфските пластове. Подобни съждения дават добър материал на палеокнотактьорите, въпреки че аналогични проблеми от близкото минало говорят друго. Между първата парна машина на Дени Папен (1679) и първият атоменн реактор на Енрико Ферми и Лео Шилард (1942) минават по-малко от три века и въпреки стремителния технологичен напредък, нито едно извънземно не се е появило, за да съдейства за този прогрес. През 1783 г. братя Монголфие предизвикват истинска атракция с балона си в Париж, която за мнозина е била „неземна”. Днес балоните все още привличат любопитството на всеки, който ги зърне, но нивото на емоционалност е по-ниско, защото почти всички, още в училище, са запознати с факта, че това не са летящи огнени дяволи, а огромни мехури с нагорещен въздух. Не по-малък е ефектът от парния влак на братя Люмиер, които предизвикват истински хаос в салона при първата си прожекция. Днес всяко дете, без намесата на извънземен разум, може да се наслаждава на висококачествените филмови продукти. Затова, ако търсим начин да обясним миналото си, трябва да сме по-внимателни с фактите и тяхната обработка, а ако просто искаме да забогатеем от сензации – това е друг въпрос.

Марсиански атаки 2

От друга страна, в пълен разрез със стремежа ни да докажем палеокнотакт, много често в медиите и филмовата индустрия се манипулира темата за извънземна инвазия, чуждопланетно нашествие, окупация от страна на инопланетна цивилизация. Дори такава известна научно-популярна медия като National Geographic Channel пусна цял филм със заглавието Alien invasion. В него многоаспектно се разглеждат всички въпроси свързани с атаката и защитата. Интересен е и форматът, който е избран. Той много наподобява на пропагандните филми от 50-те години на ХХ в., показвани в САЩ с цел да се информира населението как да се предпази от съветска ядрена атака. Филмът постоянно втълпява, посредством послания от силните на деня политици, че сме нападнати. Стават ясни и няколко интересни подробности. На първо място не е известен и не може да бъде изведен мотивът за евентуално враждебно действие от страна на извънземни. Разбираме, че също така, че през последните десетилетия военните по цял свят са харчили милиони за разработването на стратегии и оръжия за ответен удар срещу космическите нашественици, който според самите тях ще е най-много детски шамар. Най-важното от направените изводи обаче е, че демокрацията и традиционното семейство при подобни условия не могат да съществуват, а ще ни се наложи да живеем в архаична форма на военнен комунизъм. Най-смешното, в противовес на най-важното, е че накрая пак опираме до балоните. Последните оцелели земни бойци се качват с балони на извънземните кораби и ги изключват. Поради неприемливите загуби извънземните си обират крушите, а ние започваме да събираме парче по парче остатъците от човешката цивилизация. Тогава, може би, като в „Алената чума” на Джек Лондон, хората ще получат цивилизационна амнезия, ще забравят Айфеловата кула и НДК и ще се врънат към каменното копие. Змията ще захапе своята опашка, но парадоксът остава неразрешен – начало или край за човешката цивилизация ще е един бъдещ контакт с разумни инопланетяни.

[1] Каменните великани разказват

Еди от най-често цитираните случаи за извънземна намеса са статуите на остров Пасха. Около тях продължава да се шуми, въпреки че от десетилетия цялата процедура по създаването и издигането им е реконструирана от археолозите:

  1. Изрязват се по склоновете на вулкана Рано Ракао
  2. За първобитната им направа и методът на оформяне свидетелстват  недовършени екземпляри:
  3. Плъзгат се по склона на вулкана и се издигат посредством комбинация от изкуствен насип и лостове:
  4. Кому е нужно тогава това:

[1] През последното десетилетие се появиха хипотези, като тази на Стефан Гайд(аров), според които нолитните поселения на Балканите са люлка на египетската цивилизация.

[2] Той в най-общия случай се определя като извънбрачно дете на извънземните.

[3] С разсекретяването на някои военни документи от 50-те и 60-те годин на ХХ в. става ясно, че в САЩ и Обединеното кралство са разработени военни планове за противодействие на нашествие от космоса.

[4] Разбира се има и други представители на жанра като започнем от Александър Казанцев и приключим със съвременните интерпретации за математическите уравнения в златото на варненския некропол на Христо Смоленов – Тайното знание на Черноморската Атлантида”.

Advertisements

Много се говори тези дни за МВР, отвличания и убийства. Но главният проблем не е в това, което се е случило, а в това, което може и най-вероятно ще се случи. Ще дам един елементарен пример, който доказва, защо са възможни нещата, които ежедневно слушаме по новините.

Тиха петъчна вечер, около полунощ вървим с Пипилотка в центъра на София. Минаваме пред градската галерия и там в джип роувър стоят двама полицаи, а до джипа техен колега прав с ръце в джобовете. Подминаваме ги, докато от някъде се чува едно тъп ТУП, ТУП, ТУП. Завиваме зад галерията и замръзваме на място. В градината на открития бар на Грандхотел София виждаме мъж, който с настървение забива нож в един от боровете. Действието се осъществяваше с прибързана истерична повторяемост – около 2-3 пъти в минута. Спогледахме се – няма да минем оттук. По време на „отстъплението” ни мернах полицая. Отидох до него и:

–         Добър вечер.

–         Добър вечер.

–         В градината има мъж с нож, който се цели в дърво.

–         Ще погледна.

–         Погледнете защото е малко плашещо.

Полигонът на ниджа

Пред разстрел

Аз тръгвам по „Батенберг”, изравнявам се с нинджата и се обръщам да погледна полицая, с който говорих. Погледите ни се засичат и той се обръща с гръб. Стои известно време така, но щом вижда, че ние не сме мръднали и чакаме действието му, той тръгва към мястото с ужасна досада. Завива зад галерията, вижда мъжа с ножа, който продължава усърдните си занимания. Полицаят тръгва към него с РЪЦЕ ПЪХНАТИ В ДЖОБА НА ЯКЕТО. Доближи се на два метра и започнаха да водят разговор, но нинджата продължи да мята ножа. След няколко реплики той спря и полицаят си тръгна – без да му провери документите даже. Още не бяхме стигнали пряката между Народния театър и МО и тъпите удари отново започнаха да кънтят. Защо стои този полицай нощем на студа? Защо мъж с костюм мята нож в центъра на София и много други защо? Ето това е типичен пример за престъпно действие, престъпно бездействие – престъпно съзнание.

И дърветата също плачат

Прпоръките са дадени през далечната 1897 г. от чешкото педагогическо списание Uĉiteljski Tovaris, но това не ги прави исторически амортизирани или неприложим за целия периодичен печат:
1. Мислете много, пишете малко;
2. Не пишете дълги статии;
3. Внимавайте за стила и езика;
4. Не употребявайте ненужно чужди думи;
5. Старйте се върху красноречието;
6. Когато пишете, използвайте и разума, и сърцето си;
7. Придържайте се към темите, а не към личностите (не изпадайте в лични нападки);
8. Бойте се само от бога (не се самоцензурирайте);
9. Не употребявайте журналиситката за лични цели;
10. Не се сърдете, ако поради неспазване на горното, не видите издадени статиите си.
Общият извод е, че или редакцията на чешкото списание е била изключително напредничева, или родната вестникарска журналистика е изключително назадничева – правете си сами изводите.

Кризисният щаб отново беше най-активен при медийните си изяви

Къса памет имат нашите управници и всяка година заявяват, че се учат от грешките, допуснати при предния сняг. Истината е, че заради некадърността и шуробаджанащината в снегопочистващите фирми снегът трябва да падне през май, за да се справят с него. Има обаче нещо, което е много възмутително. За провалите на политиците и тяхната клика винаги има виновни граждани. Сега конкретно министър Цветанов заяви, че: „има тирове, които не са изпълнили полицейските разпоредби и са тръгнали по магистралата”. Гусин министър да ви имам полицията, дето не може да приведе в действие разпоредбите ви и да спре няколко тира. Иначе след празниците много ги бива да си искат почерпка. Но това не е най-трагичното. Наглостта няма граници и Цветанов призова българите да карат колите си по време на снеговалеж само при крайна нужда. По този начин, заради невъзможността да си свърши работата, правителството, за да демонстрира дейност, с лека ръка тури кръст на десетилетните опити да се превърнем в модерна туристическа зимна дестинация. Така една концесия за снегопочистване, един снегорин останал на място, води до факта, че от години тъпчем на място. Лошото е, че виновни все няма, уволнени – да, но не и виновни.

След работата на археолозите, пътните инжeнери трябва да запълват много дупки!

Когато обвиняваш някой в умишлен саботаж, за да прецениш работата му и в какво точно те „спъва“, трябва да си много компетентен. В противен случай можеш да ядеш смокини и да чакаш да ти пораснат магарешки уши. Ето по този начин новият министър на регионалното развитие Лиляна Попова се озова в ролята на Малкия Мук. Според нея археолозите са още една пречка за магистралните планове на премиера Борисов, с които трябва да впечатлим българите, а защо не и европейците – те златни ритони са виждали под път и над път, а ето – горките, нямат си магистрали. Но това не е най-страшното… и смешното. Според новия министър археолозите извършват археологии (виж линка), което може би произлиза от логическата връзка, че експертите имат експертиза (цитат по Б.Б. и Ц. Ц.). Гледайки интервюто с министър Попова, с основание можем да помолим българските медии да се захванат с организирането на национална кампания под надслов „Ограмоти министър“. В противен случай министър Попова може отново да се озове в ролята на тризначките от Биг Брадър (виж линкa на 3,40 мин.) в незабравимото им участие в шоуто Стани Богат.