Гледам новините около приюта на отец Иван откакто се точат и се чудя! Бреее, че активни държавни служби сме имали – проверяват, контролират, предписват, събарят. Безсрамието на чиновниците няма граници. Безсилието им става още по-очевидно от факта, че не успяха да направят нищо за луксозните вили в чашите на големите язовири в България. Богаташите продължиха да дрискат и пикаят директно в питейната ни вода. Тогава, ако си спомняте показната акция на Искър, бутнаха на няколко пенсионери бунгалата, същото се разигра и по черноморието.

Сега, заради прехода и вечната икономическа криза, която държавата не успява и няма да успее да обязди, много хора изпаднаха в крайно затруднение – останаха без доходи, без дом, захвърлени като стари обувки на улицата. Парадокса е, че по изключение църквата влиза в най-истинската и роля, нооо… В този момент дейните съвестни чиновници изкачат и, за да оправдаят заплатите си гръмко започват да викат: „Дръжте нарушителя”. Е няма по-жалка и смешна картинка от тази. След събарянето на приюта хората щели да бъдат настанени в защитени жилища!? Чакай сега да помислим – държавата се осира с икономиката и безработицата, 35 човека остават на улицата, отец Иван ги приютява, подслонява и изхранва, държавата събаря приюта, изгражда защитени жилища и поема грижата за хората, които не са издържали на житейското темпо, наложено отново от държавната машина – странно, нали. Сега да ми обяснят тези господа, как се узакониха всички весели селища, а приютите за най-бедните хора останаха извън закона. Но Той, не Бог, Бойко ще се намеси – once again the day is saved.

Истината е, че отдавна искам да напиша нещо по-сериозно за социалната пирамида и за синдрома на Сизиф, но не ми остава време, а и в България всяка различна концепция се маргинализира – щом си идeалист, значи си луд; щом не си капиталист, значи си марксист; щом не бачкаш за кинти си и двете, или просто си мързелив, некадърен и т.н. Но да не се сърдим на обществото си, все пак ние го градим такова, каквото е, а утре, утре багерите могат да дойдат и пред вас, но тогава никой няма да слуша и вашия глас – някъв луд пак мрънка.

Едно е важно да се запомни – Държавата да не пречи там, където не може да помогне.

Advertisements