ноември 2011


Земеделците искат да ожънат правителствените успехи?!

Премиерът Борисов май наистина не оценява положението. Ако последните години процъфтявахме, лесно щяхме да се мотивираме да затегнем колана, но всички знаем, че не става въпрос за гърци, италианци, португалци, а за хора загубили представа за понятия като преход и по-добро бъдеще. По медиите сега се тиражира крилата му фраза „Да не мислят, че с протести ще ме уплашат“ и вместо да даде някакви разяснения за административните бъркотии и мерките на килограм ни заплаши, че е готов още на следващия ден да подаде оставка и „да си изберат като Виденов, като Станишев, като Костов”. Нещо се обърках – не се плашите или ни плашите.

Ние, че сте безстрашен знаем – реформи на всяка цена – падат министри, хвърчат експерти, покосявате цели социални категории. За вашите заплахи – Ха! Ма намерихте с кво да ни плашите господин премиер – ние и при Виденов оцеляхме, и при Костов, и при Царя, и при Станишев – та който и да дойде, ние – българските граждани вече сме добре калени. А иначе ми хареса изказването на един от земеделските лидери – „Ние искаме да произвеждаме зърно, а не стачки”. Затова преглътнете малко огромното си его и допуснете дори за секунда, че когато някой не е доволен, може да сте взели погрешно решение.

Поздрав за всички, които протестират за едно по-добро бъдеще!

Advertisements

След пънк варианта, ето и ска варсия на една от любимите ми песновки. Това е на групата Волга-волга, която има и други добри парчета. Иначе тази песен е подлагана на големи експерименти във всички стилове от стюардесен денс до рейв. Тези два варианта обаче за мен са най-добрите, след оригинала разбира се.

СКА

Гледам новините около приюта на отец Иван откакто се точат и се чудя! Бреее, че активни държавни служби сме имали – проверяват, контролират, предписват, събарят. Безсрамието на чиновниците няма граници. Безсилието им става още по-очевидно от факта, че не успяха да направят нищо за луксозните вили в чашите на големите язовири в България. Богаташите продължиха да дрискат и пикаят директно в питейната ни вода. Тогава, ако си спомняте показната акция на Искър, бутнаха на няколко пенсионери бунгалата, същото се разигра и по черноморието.

Сега, заради прехода и вечната икономическа криза, която държавата не успява и няма да успее да обязди, много хора изпаднаха в крайно затруднение – останаха без доходи, без дом, захвърлени като стари обувки на улицата. Парадокса е, че по изключение църквата влиза в най-истинската и роля, нооо… В този момент дейните съвестни чиновници изкачат и, за да оправдаят заплатите си гръмко започват да викат: „Дръжте нарушителя”. Е няма по-жалка и смешна картинка от тази. След събарянето на приюта хората щели да бъдат настанени в защитени жилища!? Чакай сега да помислим – държавата се осира с икономиката и безработицата, 35 човека остават на улицата, отец Иван ги приютява, подслонява и изхранва, държавата събаря приюта, изгражда защитени жилища и поема грижата за хората, които не са издържали на житейското темпо, наложено отново от държавната машина – странно, нали. Сега да ми обяснят тези господа, как се узакониха всички весели селища, а приютите за най-бедните хора останаха извън закона. Но Той, не Бог, Бойко ще се намеси – once again the day is saved.

Истината е, че отдавна искам да напиша нещо по-сериозно за социалната пирамида и за синдрома на Сизиф, но не ми остава време, а и в България всяка различна концепция се маргинализира – щом си идeалист, значи си луд; щом не си капиталист, значи си марксист; щом не бачкаш за кинти си и двете, или просто си мързелив, некадърен и т.н. Но да не се сърдим на обществото си, все пак ние го градим такова, каквото е, а утре, утре багерите могат да дойдат и пред вас, но тогава никой няма да слуша и вашия глас – някъв луд пак мрънка.

Едно е важно да се запомни – Държавата да не пречи там, където не може да помогне.

Българската печатна графика до 1944 г. има много достойнства. Едно от тях е прилагането й за рекламни цели, въпреки налагането на фотографията след Първата световна война и у нас. Иска ми се да споделя един хубав рекламен образец, който прави опит за възстановка на конника от Мадара. Кой изобразява според вас тя и на какво е рекламата?

Отговорът е:

Сега чак, след толкова дълго време, успях да разбера замисъла на Бойко Борисов.

Вчера той започна своята реч пред народното събрание с думите, че на всички е ясно, че реформите „ще изискват рязане на живо месо”. В началото си помислих, че става въпрос за една от „незабравимите” му метафори. После обаче неволно се изпусна и разкри тайния си план, заявявайки, че: „бъдещето на България е в правенето на запасни части за хора – уши, крак а и т. н.”. Двете изказвания веднага се сляха по смисъл в съзнанието ми: „Бъдещето на България е в правенето на запасни части за хора, но то минава през рязането на живо месо”. Бъдещето на българина тогава, очевидно, е да служи като материал, макар и лош. Така че хора – пазете си ушите.

На снимката гор: Заседание на кабинета Борисов след реформите

Преди повече от 20 години ние бленувахме за една система, с която само малцина бяха запознати. Така бившите соц. елити си осигуриха уюта в една нова пирамидална система, окупирайки нейния връх. Настоящите западни елити пък си спечелиха една отсрочка от две десетилетия, за да продължат да управляват богоподобно – тоест самодостатъчно и хазартно. Ето и нагледното развитие на нещата:

Капитализмът преди 100 години

Ето как са еволюирали те в настоящето – различна форма и визия, еднаква същност

Пирамидата е една от най-устойчивите структури и именно затова е заложена символно в еднодоларовата банкнота. Една пирамида, една банкнота, един световен ред – хитро, просто и лесно. Излиза, че от строго йерархичните общества от миналото, които са демонстрирали величието си чрез пирамиди, до днес нищо не се е променило – структурата е същата. Това обяснява и факта, защо от САЩ до България бизнес пирамидите се преследват толкова усърдно – просто, защото Държавата е най-горната част на пирамидата и иска да си запази монопола над тази структура. Така че е време да погледнем реално на нещата и откровенно да си заявим – ДА ГО ДУХА СИСТЕМАТA! Искаме промяна! За начало една по-полегата пирамида, а после тава 🙂

Тази сутрин, докато се успивах, сънувах невероятен сън, дори за сън. Бях водещ в телевизионно реалити под името „Везни”. Във входното фоайето на Централната баня на два стола стояха 50 цента[1] и човек с издрано от котка лице, който поразително прилича на Малин Кръстев. Той обаче се казваше Калин – музеен работник препаратор. 50 цента си беше 50 цента, но той пък беше облечен като български средновековен владетел – с корона, обеци, червена мантия, алени ботуши и копие в ръка. Той гледаше Калин-Малин с типичното раперско пренебрежение, заел поза на същински богатир.

–   Фифти, разбери ме – разпалено ръкомахаше той – ти не можеш да играеш Цар Калоян …, ъъъ, съжалявам, че ти го казвам, но ти си черенн…

–     Виж сега брооо, ако бехме на друго място и в друго време, за тези думи щех да те гръмна, но … – отвърна му той на перфектен български.

–    Виж сега, аз не съм расист, но не може цар Калоян да е черен, защото имаме исторически извори, които ни разкриват, че Асеневци не са афроо, ъъъ, черни.

–    Абее източници, мизточници. Ти да си чувал за „страшен, страшен, та чак черен”, а? Според историческите източници Калоян е бил много „страшен”, тоест…

Вените по лицето на Калин започнаха да набъбват от яд, а драскотините по лицето му започнаха да се зачервяват.

–      Ти не може да си цар Калоян, защото …

–     Да, да знам – защото си расист?

–     Не съм расист …

–     Расист си!

–     Не съм!

–   Ако не си расист, защо не ходиш на гости на ваште в ЮАР, а пък им харчиш тук паричките, които те взимат от ЧЕРНИТЕ си работодатели

–     Защото билетите са …

В този момент чух в слушалката, че времето ни изтича и се събудих за работа.

Какво са сънищата? Е по този въпрос много научни мнения съм чел, но ни нито едно не ме е грабнало. Сега, когато се събудих и записах съня си, се сещам, че в събота ходих в Природонаучния с малкия, там видях на входа един препаратор, за който Слави Трифонов прави предаване. После цяла неделя гледах тИливизора – гледах подобни формати, гледах Малин Кръстев, Фифти и Кар Калоян[2]. После умореният ми мозък, който освен седмичните работни обеми, пое малко алкохолец и доста медийни продукти, е направил мултимега творчески микс.


[1] По-известен у нашенско като 50 Стотинки

[2] Така е кръстена една улица в Ст. Загора – „Кар Калоян”.

Следваща страница »