Е, добре – мина суетнята. Време е за разбор – много оплаквания, много сумтене имаше и с основание. България демонстрира, че не е подготвена за нормален изборен процес в демократични условия. По сметки, базирани на ЦИК и Националната статистика, са гласували малко над 3 000 000 души, което е около 50% имащите право на глас. Става ясно, че изборната система у нас няма проводимост, а логичното заключение е, че ако се изпълнят дългогодишните партийни призиви за повсеместно гласуване, имаше предложение това да стане със закон, просто системата ще рухне. Аз чаках за извадки, за да видя дали ми е отчетен гласа и станах неволен свидетел на доста недоразумения, които от юридическа гледна точка са си нарушения. Една мома от ЦИК дори открито ми заяви, че няма кой да ми дава извлечения в тази патаклама. Няма, ама трябва! Така и не ги дочаках, защото всички секции се омотаха, а последната секция при нас затвори след полунощ. Заради късния час, в разрез на правилата, постоянно влизаше „помощ” отвън, която да съдейства на оплелата се комисия.

Сега за президентите. Политическата наглост на ГЕРБ, лицемерието на БСП, голословието на Кунева се проявиха с всичка сила по време на пресконференциите им. Едно политическо леке заяви, че гласувалите за Светльо Витков трябва да бъдат затвоерни в лудница, но нямаме достатъчно места в клиничните заведения. Аз съм на друго мнение, не защото съм гласувал за него, а защото си направих един експеримент, провокиран от основната му концепция – партиите са клонирани системи, които работят за себе си, а не за хората. Пуснете си запис на трите основни пресконференции, сега насложете думите на Станишев, върху тези на Борисов, сменете БСП с ГЕРБ, сменете ляво-център с дясно-център и ще видите, че въпреки всички убеждения, ще гласувате за един и същ кандидат – политическа акула с ненаситен апетит за гласове, кинти и влияние.

В крайна сметка резултатите на Витков и Мицов не са лоши. Особено предвид малката кампания и липса на яснота в малките населени места. С няколко плаката, една свирня и интернет те печелят 1,4% в национален мащаб, което никак не е зле, ако вземем резултатите на политическите лонабита – РЗС, ВМРО, АТАКА, Синя коалиция. Неоспоримата логичност на кандидатурата им става още по-ясна, не като протестен вот, а като алтернатива на лустросаните мазнюги (Сташо е напомпал бицепси као каратис), при разглеждането на резултатите в големите населените места, в които те успяха да се разгърнат от гледна точката на комуникационните си канали. София – Витков-4,68%; Румен Христов – 3,79; Волен Сидеров – 3,38%; Атанас Семов – 1,19%; Красимир Каракачанов – 1,04%. Приблизително аналогична в относителни числа е ситуацията в другите големи населени места.

Това означава, че медийната насмешка на Цуцанка Оризова за политическите планове на Витков са повече проблем на нейното късогледство, да вземе да смени цайсите, че мяза на Рубин 178, отколкото на възможностите и намеренията му.

Аз пожелавам успех на двамата в новото им начинание, а социолозите да го д…т, защото цял ден ни убеждаваха, че имат между 0,1 и 0,3 %.

Послепис: Който трябва да избира между куче на каишка и плъх, наистина го е закъсал, ама яко!

Advertisements