„Посвещава се на хората, които мислят винаги и само в една посока”

“…Мотивите за евентуален контакт от страна на извънземна цивилизация могат да бъдат разделени на няколко основни групи – случайни, при които говорим за среща от типа Робинзон Крузо – Петкан; научни, подобно на изследванията на капитан Джеймс Кук; търговски, по подобие на португалските морски пътешествия през XVI в. и на последно място, но от голямо значение е една евентуална планирана военна експанзия с цел регионална доминация. С каква цел те са тук? Разбира се, трябва да обсъдим внимателно намеренията за едно хипотетично космическо пътуване…”

Доктор Дъмбърстоун  беше гвоздеят на програмата на ХIX-тия редовен конгрес по уфология и затова остана неприятно изненадан от скоростта, с която залата започна да се изпразва след началото на доклада му. Той продължи да следи с очи излизащите на групи хора, но запази присъствие на духа и продължи да говори по презентацията си. След още половин минута шумът в залата вече беше нетърпим и ученият обмисляше, със скоростта на светлината, дали да направи забележка на колегите си, или да грабне вниманието на оредяващата тълпа с някой трик. Малко преди да направи забележка, в залата влезе координаторът на събитието Майлс, грабна един от микрофоните за въпроси и съвсем невъздържано изкрещя.

–    Колеги, ТЕ СА ТУК, бързо към фоайето, става нещо, нещо невероятно.

Доктор Дъмбърстоун понечи да възрази, но видя, че е безсмислено – положението беше излязло извън контрол, вратите на залата бяха разтворени и всички гости се бутаха пред плазмените телевизори, разположени в преддверието. Той изключи с досада проектора, изпусна шумно въздуха си и с цялото си налично достойнство пое към изхода. Веднага се учуди, че въпреки блъсканицата всички пазеха тишина и внимателно се взираха в течащите по екрана новини.

„… Специалистите от  обсерваторията HIPAS, базирана в щата Аляска, потвърдиха недвусмислено, че радиосигналът е с неземен произход, а съобщението е кодирано по елементарен начин на над петдесет земни езика. По непотвърдени още данни  контактът ще се осъществи най-късно след 27 земни часа пред сградата на общото събрание на ООН. Според Пентагона…” Японският делегат сръга с лакът Дъмбърстоун и въодушевено заломоти:

–    Те идват, те идват!

Приблизително по същото време новината подейства върху мозъчната кора на уфолозите като подземен водороден взрив и всички започнаха да говорят едновременни, поддавайки се свободно на силният прилив на адреналин…

– Капитан ДингТанг, ако в продължение на следващия галактически месец не откриете разрешение на нашия „малък” проблем се опасявам, че ще ми се наложи да Ви преназнача за регулировчик на някое субпространствено кръстовище в периферията на Орион.

Генералният секретар на ООН беше подложен на невероятен натиск от лидерите на 5-те. Той обаче намери вътрешни сили в себе си и безкомпромисно заяви:

– Тук не става въпрос за никакво надмощие, в крайна сметка си представете с какво око ще погледнат акредитираните дипломати на егоистичните Ви искания. Тук става въпрос за едно ново общо бъдеще. Първо, нямаме никакво време и второ,  изпратен ни е протокол, така че срещата ще се проведе именно там, където са пожелали бъдещите ни гости – в град Хамилтън.

Положението беше критично, не защото имаше някаква неяснота в извънземното послание, а заради вродената параноичност на Великите сили, подозиращи нещо гнило зад афишираното намерение за изграждането на дипломатически контакти между Земята и Обединената звездна асамблея (в превод USA).  Посетителите, в лицето на неограничения пълномощен посланик – Джамалая Смарт, изискваха пълно политическо и медийно представителство от всички държави. Според галактическия протокол, първият контакт трябвало да се проведе при максимална гласност и прозрачност, което не се харесваше на голяма част от земните политически лидери. Това нямаше вече голямо значение, защото Те, така или иначе, се бяха свързали с всички големи медии – срещата щеше да се води на светло. За радост на всички уфолози и за нещастие на твърдите скептици, посланик Смарт щеше да пристигне на централния площад в столицата на Бермудите в 12.00 ч. на обяд на 12.12.2012 г.

– Капитан ДингТанг, като отговорен учен мога да Ви заявя, че тук не става въпрос за обикновено престъпление, а за нехайство и егоизъм, граничещи с най-тъмните дебри на хаоса. Последствията са непредвидими, а и все още не можем да определим размера на нанесените щети – трябва да го заловите възможно най-скоро.

Множеството бе вперило поглед в ясното синьо небе. Поразителна беше тишината, с която стотиците официални лица и хилядите репортери очакваха предстоящото посещение. Часовникът показваше 11.59, а синевата с нищо не издаваше приближаването на звездния гост. Точно в уречения час, без да се чуе нито звук, за по- малко от секунда на сцената се материализира сферичен обект с размерите на микробус. Тишината стана още по-напрегната, но по-хладнокръвните посрещачи веднага отбелязаха нещо – очевидно светлинните обекти, известни като НЛО, не са представители на извънземните. Корабът на посланик Смарт приличаше по-скоро на подводната костенурка на Дейвид Бушнел David Bushnell, отколкото на високотехнологично превозно средство, конструирано за преодоляване на безбрежния космос. Сферата беше обрамчена от масивни метални обръчи,  захванати за корпуса с едри нитове. Повечето видими детайли по нея приличаха на груби ковашки изделия, с невъоръжено око се забелязваше и дебелия слой от ръжда, стичаща се по дървения корпус на кораба. Не по-добро впечатление направи и масивния скърцащ люк, който с грохот се стовари върху подиума. Всичко сочеше, че първото официално извънземно посещение на Земята ще бъде пълен фарс или по-скоро добре скроена от някой скептик шега.

– Капитан ДингТанг, нямаме абсолютно никакви данни за субпространствен трафик. Гарантирам ви, че ако оттук беше преминал батискаф, щяхме да уловим неутриновата следа. Категоричен съм, че грешка не може да има…

Туловището на посланик Смарт поглъщаше светлината от светкавиците на фотоапаратите. В пулсиращото му тяло се разиграваше истинска ферия от цветове, които непрекъснато се смесваха, променяха и после се разделяха отново. Огромният търбух, пълен с цветна течност, се закрепи умело пред микрофоните. За учудване на всички, посредством пипалата си, гостът започна да наглася с леки огъвания дължината им, докато не ги намести пред един участък от повърхността на мехура, който приличаше на инфектирана гнойна рана. Председателят на ООН си помисли с доза вътрешно неудобство, че ако земляните започнат да проявяват расова нетолерантност към новите си събратя по разум, то обидното обръщение най-вероятно ще е нещо от сорта на „черво смрадливо” или „краставо виме”. Гостът застина неподвижно за няколко секунди, а после по високоговорителите зазвуча ясна и топла английска реч, придружена с нова цветова ферия.

– Братя по разум, радвам се, че в този исторически ден отговорната задача за тази първа среща се падна именно на мен. От името на Обединената звездна асамблея искам да ви уверя в най-добрите намерения за осъществяването на настоящия контакт и да Ви гарантирам, че бъдещите ни отношения ще бъдат в духа на галактическата толерантност и взаимодействие.

Посланикът говори дълго, но за учудване на всички, речта му беше издържана в най-добрия дух на световната земна дипломация. На практика не остана място за почти никакви въпроси. Той разясни, че Земята сама е афиширала съществуването си в Галактиката, че няма практика за предварителни разузнавателни проучвания на новите членове на Асамблеята и бъдещите взаимоотношения ще протичат посредством работни групи от дипломати и учени, които да спомогнат за полезното и бързо развитие на взаимните отношения. Извънземният подчерта многократно, че заради биологични особености ще остане изключително кратко време. След като приключи речта си, той поднесе метална плоча с изображение на Млечния път – символ на Асамблеята, а в замяна получи почетен плакет от злато и стъкло със символа на ООН с надпи „В памет за деня на първата среща – 12.12.2012”. За изненада на всички, малко преди да започне речта на главния секретар, посланик Смарт се прибра в кораба си с неестествена за физиката му бързина, тежкият люк се затръшна и сферата изчезна така бързо, както се бе появила. Един паднал статив наруши мълчанието сред замръзналото множество.

Ваша светлост, противно на твърденията на капитан ДингТанг и прокуратурата, моят клиент не е престъпник. Та нима е престъпление да имаш хоби, та нима е престъпление да си колекционер, та било то и на…

Джамалая Смарт не се огорчи от присъдата си, сега той чистеше и разглеждаше колекцията си от дипломатически грамоти и плакети всеки ден и макар затворен между четирите стени на килията, той си спомняше за стотиците си пътувания и срещи. Спомни си и за малката синя планета, която остана да го чака, затворена между стените на космическата безкрайност.

Advertisements