октомври 2011


Е, добре – мина суетнята. Време е за разбор – много оплаквания, много сумтене имаше и с основание. България демонстрира, че не е подготвена за нормален изборен процес в демократични условия. По сметки, базирани на ЦИК и Националната статистика, са гласували малко над 3 000 000 души, което е около 50% имащите право на глас. Става ясно, че изборната система у нас няма проводимост, а логичното заключение е, че ако се изпълнят дългогодишните партийни призиви за повсеместно гласуване, имаше предложение това да стане със закон, просто системата ще рухне. Аз чаках за извадки, за да видя дали ми е отчетен гласа и станах неволен свидетел на доста недоразумения, които от юридическа гледна точка са си нарушения. Една мома от ЦИК дори открито ми заяви, че няма кой да ми дава извлечения в тази патаклама. Няма, ама трябва! Така и не ги дочаках, защото всички секции се омотаха, а последната секция при нас затвори след полунощ. Заради късния час, в разрез на правилата, постоянно влизаше „помощ” отвън, която да съдейства на оплелата се комисия.

Сега за президентите. Политическата наглост на ГЕРБ, лицемерието на БСП, голословието на Кунева се проявиха с всичка сила по време на пресконференциите им. Едно политическо леке заяви, че гласувалите за Светльо Витков трябва да бъдат затвоерни в лудница, но нямаме достатъчно места в клиничните заведения. Аз съм на друго мнение, не защото съм гласувал за него, а защото си направих един експеримент, провокиран от основната му концепция – партиите са клонирани системи, които работят за себе си, а не за хората. Пуснете си запис на трите основни пресконференции, сега насложете думите на Станишев, върху тези на Борисов, сменете БСП с ГЕРБ, сменете ляво-център с дясно-център и ще видите, че въпреки всички убеждения, ще гласувате за един и същ кандидат – политическа акула с ненаситен апетит за гласове, кинти и влияние.

В крайна сметка резултатите на Витков и Мицов не са лоши. Особено предвид малката кампания и липса на яснота в малките населени места. С няколко плаката, една свирня и интернет те печелят 1,4% в национален мащаб, което никак не е зле, ако вземем резултатите на политическите лонабита – РЗС, ВМРО, АТАКА, Синя коалиция. Неоспоримата логичност на кандидатурата им става още по-ясна, не като протестен вот, а като алтернатива на лустросаните мазнюги (Сташо е напомпал бицепси као каратис), при разглеждането на резултатите в големите населените места, в които те успяха да се разгърнат от гледна точката на комуникационните си канали. София – Витков-4,68%; Румен Христов – 3,79; Волен Сидеров – 3,38%; Атанас Семов – 1,19%; Красимир Каракачанов – 1,04%. Приблизително аналогична в относителни числа е ситуацията в другите големи населени места.

Това означава, че медийната насмешка на Цуцанка Оризова за политическите планове на Витков са повече проблем на нейното късогледство, да вземе да смени цайсите, че мяза на Рубин 178, отколкото на възможностите и намеренията му.

Аз пожелавам успех на двамата в новото им начинание, а социолозите да го д…т, защото цял ден ни убеждаваха, че имат между 0,1 и 0,3 %.

Послепис: Който трябва да избира между куче на каишка и плъх, наистина го е закъсал, ама яко!

Advertisements

В „Пълна дупка“ бях споменал, че ще дам няколко нагледни примера за демотивирането ми като гласоподавател за кмет. Дано се намери личност, която да се справи с подобни случаи.

Мястото на катастрофата в Розуел, летящ диск се е врязал в пътното платно, но нашите са го обезопасили с асфалт и битум.

Сметосъбиране и природосъобразност – живей активно

Един стикер на стъклото оправя проблемите с паркирането и отблъсква гадните паяци, които могат да те ужилят с няколко десетуни.

Ето това се казва да се ебаваш с хората. Отиваме събота (15-ти) на голям пазар и аз си викам – няма да има задръстване. И на Цариградско – като на паркинг, никакво движение. Мислихме, че е станала катастрофа, но стана ясно, че ремонтират кръглите капаци на шахтите – изрязали са ги и ще ги оправят, за да не трошим возилата. Това добре, но днес (18-ти) тръгвам към 9.30 ч. , за да избегна задръстванията и ХОП. На Цариградско все още оправят шахтите – просто прекрасно начало на деня.

Няма сега какво да се пенявя – на всички ни е ясно, че общинските фирми и подизпълните им са мърльовци, но има нещо, което силно ме тревожи – умисълта. Ниското качество и повечето трудочасове на работниците, освен че ни късат нервите, ни бъркат в данъкоплатския джоб. Само трябва да се внимава с избора, защото пътищата на последния кмет и най-вече въпросното Цариградско вече са накъдрени като юфка, а на Орлов има такива коловози в асфалта, че не можещ да смениш лентата. Има и една констатация от цялата работа – вече разбирам хората с джиповете, по такива улици могат да се движат успешно само машини пригодени за тежки трасета.

КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ОВЦЕ НЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

БЮЛЕТИНА № 20

Пропагандата винаги ми е харесвала като средство за манипулация на масите – тя не те лъже, помага ти да се замоизлъжеш. Едно е сигурно – това е най-музикалната кампания, от другите кандидати чух толкова глупости и обещания, че пак започнах да се оригвам на пържоли с праз, луканка и бадеми – направо преядох… Даже малко ми се драйфа. Ако не друго, с тази кампания получихме готино парче, което е много зарибяващо.

„Посвещава се на хората, които мислят винаги и само в една посока”

“…Мотивите за евентуален контакт от страна на извънземна цивилизация могат да бъдат разделени на няколко основни групи – случайни, при които говорим за среща от типа Робинзон Крузо – Петкан; научни, подобно на изследванията на капитан Джеймс Кук; търговски, по подобие на португалските морски пътешествия през XVI в. и на последно място, но от голямо значение е една евентуална планирана военна експанзия с цел регионална доминация. С каква цел те са тук? Разбира се, трябва да обсъдим внимателно намеренията за едно хипотетично космическо пътуване…”

Доктор Дъмбърстоун  беше гвоздеят на програмата на ХIX-тия редовен конгрес по уфология и затова остана неприятно изненадан от скоростта, с която залата започна да се изпразва след началото на доклада му. Той продължи да следи с очи излизащите на групи хора, но запази присъствие на духа и продължи да говори по презентацията си. След още половин минута шумът в залата вече беше нетърпим и ученият обмисляше, със скоростта на светлината, дали да направи забележка на колегите си, или да грабне вниманието на оредяващата тълпа с някой трик. Малко преди да направи забележка, в залата влезе координаторът на събитието Майлс, грабна един от микрофоните за въпроси и съвсем невъздържано изкрещя.

–    Колеги, ТЕ СА ТУК, бързо към фоайето, става нещо, нещо невероятно.

Доктор Дъмбърстоун понечи да възрази, но видя, че е безсмислено – положението беше излязло извън контрол, вратите на залата бяха разтворени и всички гости се бутаха пред плазмените телевизори, разположени в преддверието. Той изключи с досада проектора, изпусна шумно въздуха си и с цялото си налично достойнство пое към изхода. Веднага се учуди, че въпреки блъсканицата всички пазеха тишина и внимателно се взираха в течащите по екрана новини.

„… Специалистите от  обсерваторията HIPAS, базирана в щата Аляска, потвърдиха недвусмислено, че радиосигналът е с неземен произход, а съобщението е кодирано по елементарен начин на над петдесет земни езика. По непотвърдени още данни  контактът ще се осъществи най-късно след 27 земни часа пред сградата на общото събрание на ООН. Според Пентагона…” Японският делегат сръга с лакът Дъмбърстоун и въодушевено заломоти:

–    Те идват, те идват!

Приблизително по същото време новината подейства върху мозъчната кора на уфолозите като подземен водороден взрив и всички започнаха да говорят едновременни, поддавайки се свободно на силният прилив на адреналин…

– Капитан ДингТанг, ако в продължение на следващия галактически месец не откриете разрешение на нашия „малък” проблем се опасявам, че ще ми се наложи да Ви преназнача за регулировчик на някое субпространствено кръстовище в периферията на Орион.

Генералният секретар на ООН беше подложен на невероятен натиск от лидерите на 5-те. Той обаче намери вътрешни сили в себе си и безкомпромисно заяви:

– Тук не става въпрос за никакво надмощие, в крайна сметка си представете с какво око ще погледнат акредитираните дипломати на егоистичните Ви искания. Тук става въпрос за едно ново общо бъдеще. Първо, нямаме никакво време и второ,  изпратен ни е протокол, така че срещата ще се проведе именно там, където са пожелали бъдещите ни гости – в град Хамилтън.

Положението беше критично, не защото имаше някаква неяснота в извънземното послание, а заради вродената параноичност на Великите сили, подозиращи нещо гнило зад афишираното намерение за изграждането на дипломатически контакти между Земята и Обединената звездна асамблея (в превод USA).  Посетителите, в лицето на неограничения пълномощен посланик – Джамалая Смарт, изискваха пълно политическо и медийно представителство от всички държави. Според галактическия протокол, първият контакт трябвало да се проведе при максимална гласност и прозрачност, което не се харесваше на голяма част от земните политически лидери. Това нямаше вече голямо значение, защото Те, така или иначе, се бяха свързали с всички големи медии – срещата щеше да се води на светло. За радост на всички уфолози и за нещастие на твърдите скептици, посланик Смарт щеше да пристигне на централния площад в столицата на Бермудите в 12.00 ч. на обяд на 12.12.2012 г.

– Капитан ДингТанг, като отговорен учен мога да Ви заявя, че тук не става въпрос за обикновено престъпление, а за нехайство и егоизъм, граничещи с най-тъмните дебри на хаоса. Последствията са непредвидими, а и все още не можем да определим размера на нанесените щети – трябва да го заловите възможно най-скоро.

Множеството бе вперило поглед в ясното синьо небе. Поразителна беше тишината, с която стотиците официални лица и хилядите репортери очакваха предстоящото посещение. Часовникът показваше 11.59, а синевата с нищо не издаваше приближаването на звездния гост. Точно в уречения час, без да се чуе нито звук, за по- малко от секунда на сцената се материализира сферичен обект с размерите на микробус. Тишината стана още по-напрегната, но по-хладнокръвните посрещачи веднага отбелязаха нещо – очевидно светлинните обекти, известни като НЛО, не са представители на извънземните. Корабът на посланик Смарт приличаше по-скоро на подводната костенурка на Дейвид Бушнел David Bushnell, отколкото на високотехнологично превозно средство, конструирано за преодоляване на безбрежния космос. Сферата беше обрамчена от масивни метални обръчи,  захванати за корпуса с едри нитове. Повечето видими детайли по нея приличаха на груби ковашки изделия, с невъоръжено око се забелязваше и дебелия слой от ръжда, стичаща се по дървения корпус на кораба. Не по-добро впечатление направи и масивния скърцащ люк, който с грохот се стовари върху подиума. Всичко сочеше, че първото официално извънземно посещение на Земята ще бъде пълен фарс или по-скоро добре скроена от някой скептик шега.

– Капитан ДингТанг, нямаме абсолютно никакви данни за субпространствен трафик. Гарантирам ви, че ако оттук беше преминал батискаф, щяхме да уловим неутриновата следа. Категоричен съм, че грешка не може да има…

Туловището на посланик Смарт поглъщаше светлината от светкавиците на фотоапаратите. В пулсиращото му тяло се разиграваше истинска ферия от цветове, които непрекъснато се смесваха, променяха и после се разделяха отново. Огромният търбух, пълен с цветна течност, се закрепи умело пред микрофоните. За учудване на всички, посредством пипалата си, гостът започна да наглася с леки огъвания дължината им, докато не ги намести пред един участък от повърхността на мехура, който приличаше на инфектирана гнойна рана. Председателят на ООН си помисли с доза вътрешно неудобство, че ако земляните започнат да проявяват расова нетолерантност към новите си събратя по разум, то обидното обръщение най-вероятно ще е нещо от сорта на „черво смрадливо” или „краставо виме”. Гостът застина неподвижно за няколко секунди, а после по високоговорителите зазвуча ясна и топла английска реч, придружена с нова цветова ферия.

– Братя по разум, радвам се, че в този исторически ден отговорната задача за тази първа среща се падна именно на мен. От името на Обединената звездна асамблея искам да ви уверя в най-добрите намерения за осъществяването на настоящия контакт и да Ви гарантирам, че бъдещите ни отношения ще бъдат в духа на галактическата толерантност и взаимодействие.

Посланикът говори дълго, но за учудване на всички, речта му беше издържана в най-добрия дух на световната земна дипломация. На практика не остана място за почти никакви въпроси. Той разясни, че Земята сама е афиширала съществуването си в Галактиката, че няма практика за предварителни разузнавателни проучвания на новите членове на Асамблеята и бъдещите взаимоотношения ще протичат посредством работни групи от дипломати и учени, които да спомогнат за полезното и бързо развитие на взаимните отношения. Извънземният подчерта многократно, че заради биологични особености ще остане изключително кратко време. След като приключи речта си, той поднесе метална плоча с изображение на Млечния път – символ на Асамблеята, а в замяна получи почетен плакет от злато и стъкло със символа на ООН с надпи „В памет за деня на първата среща – 12.12.2012”. За изненада на всички, малко преди да започне речта на главния секретар, посланик Смарт се прибра в кораба си с неестествена за физиката му бързина, тежкият люк се затръшна и сферата изчезна така бързо, както се бе появила. Един паднал статив наруши мълчанието сред замръзналото множество.

Ваша светлост, противно на твърденията на капитан ДингТанг и прокуратурата, моят клиент не е престъпник. Та нима е престъпление да имаш хоби, та нима е престъпление да си колекционер, та било то и на…

Джамалая Смарт не се огорчи от присъдата си, сега той чистеше и разглеждаше колекцията си от дипломатически грамоти и плакети всеки ден и макар затворен между четирите стени на килията, той си спомняше за стотиците си пътувания и срещи. Спомни си и за малката синя планета, която остана да го чака, затворена между стените на космическата безкрайност.