септември 2011


Най-после се появи човек, за който ще гласувам от сърце! Той поне няма да лентяйства под маската на институционалната сериозност, а няма да се учудя, ако вземе и свърши нещо полезно. Успех!

Як или умен? Това не е въпрос!

На вълка му е дебел вратът, защото сам си върши работата. Бате Бойко днес (15.IX.2011) го доказа за пореден път като първо спаси ПР-ката си в ефира на Нова телевизия, а после и по bTV. Момата – учила, недоучила занаята – размахваше безпомощно ръце, ецаше и мецаше и… ТОЙ звъни и хоп – оправя работата. Няма повече неясноти и неудобни въпроси, няма журналистически питания и съмнения. Старите хора са мъдри – затова са измислили такива хубави поговорки. Ето и една нова: „Не си слагай ПР в гащите”. Или, тъй като цялата работа я почна Цецо: „Не си слагай полицай в гащите”.

За справка – гледай около 54 минута: http://play.novatv.bg/play/253930/

Как ли пък не! То всичко е много хубаво, ама във фирмите, обслужващи столична община си остават все същите мърльовци и малоумници. Ето СКГТ – те дори не могат да напишат едно съобщение с достоверно съдържание.

Вчера (12.9.2011) се возих 1 час и 35 минути от Бояна до Младост, през Бистрица. Викам си по едно врем „аз също съм малоумен – защо не прочетох по-внимателно информацията“ – почнах, видиш ли, да се съмнявам в себе си, но не – проверих на спирката и там си пишеше черно на бяло, че в понеделник мога да отида като бял човек на работа.

Интересното беше, че по време на  панорамната обиколка на София, която направихме, два пъти ни провери контрола. Вторият път не издържах и ги питах нормално ли е да ни проверяват два пъти при положение, че услугата им „вонка“, а те най-нагло ми заявиха:

„Ние само късаме билетчета, не ни дреме за закъснението“.

Питам: „Е добре де, а като ме уволнят от работа с тия постоянни закъснения, как ще си купувам билетчета“, а „мъжагата“ ми вика: „Като не работиш, че си седиш дома“.

Толкова се афектирах, че замалко щях да влезна в криминалната хроника, добре че слезнаха. И всичко това след прекрасната почивка, ден първи от седмицата, на път за работа в разгара на предизборната кампания за столичен кмет.

„Избери – изборът може да повлия на твоя живот“ – колко хубаво е казано, но всеки път с горчилка преглъщам, че не съм направил правилния избор и кротко си „дупча билета“. От друга страна, през годините натрупах наблюдения и вече съм сигурен, че който и да е кмет, ще ми сложи лампи и кошчета в подлеза, но не по-рано от 6 месеца преди новите избори. Наистина не мога да разбера те дали вярват, че ние им вярваме, че те го правят по плана на мандатната си програма и като част от задълженията си, а не заради новите избори.

Но има и хубави неща – маалата не е била по-светал, по-окосена, по-чиста и по-боядисана. Направо викам да направят кметския мандат 1 година и вечно да сме в избори, ама нейсе – трудно било за толкова кратко да се „усвои“ работата.

П.П. Не използвах плаката, за да агитирам за бойкот, защото винаги съм вярвал, че парите нямат значение, важни са нещата, които придобиваш с тях (най-добре, ако ги придобиваш с труд, а не с пари). Но наистина се заричам, че ако още веднъж закъснея повече от 30 минути за работа, няма никога да си продупча повече билет. За кмет отдавна не гласувам – прекалено отговорно е за мен, защото после ги издигат за премиери:)