Младата Челси в акция

Около размириците във Великобритания доста се шумя, но поне аз не чух сериозно обяснение. Дискутирахме с Пипи и решихме, че основната причина за палежите и грабежите е криза на консуматорската култура. От десетилетия на Запад, а вече и у нас, от телевизионния ефир, радиочестотите и печата ни заливат рекламни слогани от типа:

„На една ръка разстояние“

„Само го поискай“

„Едикво си – не можеш без него“

„Не си себе си“ и т.н. и т.н

Облъчвани от подобни съобщения, голяма част от гражданите се стремят „да са в крак с времето“ и постоянно закупуват аксесоари и услуги, които са „задължителни“. При тийнейджърите този проблем обаче има други измерения. Възпитани в модните тенденции, те обаче не разполагат с доходи. Техните модни влечения стават жертва на баланса – нарастващи тийнейджърски нужди, намаляващи родителски възможности. В резултат на това децата често прибягват до агресия, за да си набавят жизненоважни за тях играчки. Спомням си за удушена в Пловдив ученичка, чиито прашки се озоваха на задника на нейната убийца, която извършила престъплението заради завист.

Погромите в Лондон бяха извършени, в голямата си част, от тийнейджъри, които мародерстваха из търговските улици. Западната медийна машина ги представи като „черн“ и „хулигани“, но след разбора и арестите реалността лъсна. Сред задържаните, за особено активните си нападения над полицаи и магазини, беше задържана Челси Айвс – певица, спортист, представител на олимпийската доброволческа организация за олимпиадата в Лондон. Случаят е показателен – момичето наистина е цветнокожо, но по биографията й личи, че тя е подготвяна като част от елита на британската нация, просто дрешките и телефоните, които е ограбила, са й се сторили „на една ръка разстояние“. Затова ние си имаме една хубава поговорка у нас, свързана с ламтежите за лъскави джаджи и за лакомията изобщо – „Гъз глава затрива“.

Advertisements