Ето ви едно приятно, макар и отблъскващо с автора и заглавието си, четиво. Текстът звучи много убедително и логично, чете се лесно и засяга доста интересни въпроси. Със своята Трета универсална теория Кадафи прави едновременна критика на капитализма и социализма. Не знам дали е намерил решение на проблемите, но е очевидно, че е успял да ги регистрира и опише много добре. За тези, които са готови да ме упрекнат, че рекламирам тиранин, ще кажа следното е: „Не е нито демократично, нито мъдро да лаеш по деянията на човек, особено ако си се запознал само с едната гледна точка.“ Публичните образи на редица неудобни световни лидери се изгражда у нас по копирани шаблони от западните медии. Мислещите хора прозират малко напред и осъзнават, че все пак има конфронтация, защото те са различни, а различията са повод за конфликти, които понякога се печелят не от по-силния, а от по-мотивирания противник. Политическите утопии са заложени в миналото и бъдещето на човека и е ясно, че той търси постоянно средства за промяна. Как ще се самоорганизират хората в бъдеще, особено след двете последни икономически кризи, е и ще продължи да бъде ключов въпрос за мислещите хора. Джамахирията – третата форма на политическо управление, поради преяждане с власт, административни недостатъци или външна намеса, е на път да се провали. Тя обаче не е хаотичен сбор от действия, а системно подготвян и дълго обмислян модел, описан в „Зелената книга”.

Advertisements