Какво е състоянието на овчедушния народ и бъдещето на лакомите му политици?

Пиша това, за да ви попитам нещо, което не е толкова важно, но все пак, заема голяма част от ежедневието ни. Уговорката към въпроса ми трябва да подчертае, че традиционно имам пренебрежително отношение към всички политически партии в България и най-вече не към идеите им, а към техните обществени образи – лидери, говорители и прочие паплач. Въпросът ми е следният:  Само при мен ли политическото говорене се разминава до очевидно неописуеми граници с реалността или това до голяма степен се дължи на политическата ми мизантропия?

Примери:

1. Излиза Борисов и говори за магистрали, зали и подлези. През останалото време дрънка глупости, които са подходящи за ракийката на бай Гошо и готвенето на леля Гина. Всъщност – пътищата, включително и магистралите ни, са ужасни. Построиха „Арена Армеец“, а на 300 метра по-долу „Червено знаме“ е разграбено до неузнаваемост. Строят подлеза пред гара Подуяне, а от другата страна на прелеза не можеш да минеш и с марсоход.

2. Стои Станишев, обяснява как Калфин е бъдещето на България и приема 120 млади социалисти. Патос, патос, патос, а то работата е ясна – едвам са ги събрали от цялата страна. И бързат за изборите, че електората на столетницата е пръв по столетници, иначе сладко е да управляваш с гласовете на изкуфелите.

3. Разтичал ми се Костов по ефира и говори: „Тази приватизация дето аз я започнах, те я опорочиха. Трябва да има осъдителни присъди , защото… “ и говорейки за Тройната коалция, разказва една биография в кратце на собственото си управление.

4. Меглена Кунева щяла пък да събира мислещите българи за нова алтернатива. Тооо, ако имаше такива, НДСВ никога нямаше да излезне на политическата сцена и да набута в управлението на държавата такова голямо количество слагачи и неуспели политически гниди.

5. Софиянски, той пък милият имал желанието за нов кметски мандат, „а желанието било най-важно“. Компромати, неее – нали го оправдаха по всички обвинения.

И така, слушам ги тия хора, които говорят и по радио честотитe, че при тях било най-добре, но сега е зле, спомням си за техните мило надробени попари, а пред мен на касата възрастна жена си брои стотинките, говори си сама и въздиша. Оглеждам се – да, кошмар, аз съм единствения млад човек в магазина, а може би съм закъснял, но… дали само аз съм с черни очила. Как я виждате вие работата?

Advertisements