август 2011


Забелязвам, че много блогъри пишат за интелектуалните продукти, които консумират. Затова реших да споделя интересната миниколекция, която заформих това лято. На внушителната сума от 3.30 лева си купих следните три книги:

„Българска фантастика“ е антология, която представя разкази от най-изявените пера на жанра у нас: Чавдар Мутафов, Светослав Минков, Емил Манов, Любен Дилов и редица други, които в наши дни не са толкова популярни за масовия читател. Така или иначе, ако искаш да се запознаеш с постиженията на родните фанатасти – това е един доста добър избор, още повече, че уводът на Огнян Сапарев дава много точен литературоведски и исторически обзор на жанра у нас. Текстовете са придружени от илюстрациите на Валентин Попов, които са изработени в най-добрите традиции на зрялата социалистическа книжна графика.

Книгата на Любен Дилов „Ние и другите“ събира няколко разказа на популярния български фантаст, които са жанрови образци на любимата ми сюжетна линия – среща на разумни същества от два непознати свята. Дилов нагледно демонстрира колко богата на разнообразие е темата. Изключително подходящ е и уводът на книгата, особено за малди и начинаещи фантасти. Той е под заглавието „Как се съчинява фантастичен разказ“ и представя стъпка по стъпка творческте възгледи на автора. Е, разбира се, няма да станеш Любен Дилов, ако го прочетеш, но никак не е излишен за писатели-новаци, които често имат добри идеи, но не могат да ги излеят в текст дори според собствените си виждания.

Не по-малко полезна в тази насока е и третата книга – „Пропуснатият шанс“ на Любен Дилов, която се доближава много до наръчник по творческо писане. Книгата представлява сборник от разкази с обща сюжетна линия – писател, сдобил се с нов интелегентен компютър, на който задава сюжети за автоматично съчиняване. След завършването на процеса, литературният герой прави критически разбор на „сътворените“ от машината текстове. Какви са резултатите? Е, това ще оставя на всеки да прецени сам…

П.П. Ако някой проявява интерес, мога да му ги метна за един поглед 🙂

Advertisements

Младата Челси в акция

Около размириците във Великобритания доста се шумя, но поне аз не чух сериозно обяснение. Дискутирахме с Пипи и решихме, че основната причина за палежите и грабежите е криза на консуматорската култура. От десетилетия на Запад, а вече и у нас, от телевизионния ефир, радиочестотите и печата ни заливат рекламни слогани от типа:

„На една ръка разстояние“

„Само го поискай“

„Едикво си – не можеш без него“

„Не си себе си“ и т.н. и т.н

Облъчвани от подобни съобщения, голяма част от гражданите се стремят „да са в крак с времето“ и постоянно закупуват аксесоари и услуги, които са „задължителни“. При тийнейджърите този проблем обаче има други измерения. Възпитани в модните тенденции, те обаче не разполагат с доходи. Техните модни влечения стават жертва на баланса – нарастващи тийнейджърски нужди, намаляващи родителски възможности. В резултат на това децата често прибягват до агресия, за да си набавят жизненоважни за тях играчки. Спомням си за удушена в Пловдив ученичка, чиито прашки се озоваха на задника на нейната убийца, която извършила престъплението заради завист.

Погромите в Лондон бяха извършени, в голямата си част, от тийнейджъри, които мародерстваха из търговските улици. Западната медийна машина ги представи като „черн“ и „хулигани“, но след разбора и арестите реалността лъсна. Сред задържаните, за особено активните си нападения над полицаи и магазини, беше задържана Челси Айвс – певица, спортист, представител на олимпийската доброволческа организация за олимпиадата в Лондон. Случаят е показателен – момичето наистина е цветнокожо, но по биографията й личи, че тя е подготвяна като част от елита на британската нация, просто дрешките и телефоните, които е ограбила, са й се сторили „на една ръка разстояние“. Затова ние си имаме една хубава поговорка у нас, свързана с ламтежите за лъскави джаджи и за лакомията изобщо – „Гъз глава затрива“.

Ето ви едно приятно, макар и отблъскващо с автора и заглавието си, четиво. Текстът звучи много убедително и логично, чете се лесно и засяга доста интересни въпроси. Със своята Трета универсална теория Кадафи прави едновременна критика на капитализма и социализма. Не знам дали е намерил решение на проблемите, но е очевидно, че е успял да ги регистрира и опише много добре. За тези, които са готови да ме упрекнат, че рекламирам тиранин, ще кажа следното е: „Не е нито демократично, нито мъдро да лаеш по деянията на човек, особено ако си се запознал само с едната гледна точка.“ Публичните образи на редица неудобни световни лидери се изгражда у нас по копирани шаблони от западните медии. Мислещите хора прозират малко напред и осъзнават, че все пак има конфронтация, защото те са различни, а различията са повод за конфликти, които понякога се печелят не от по-силния, а от по-мотивирания противник. Политическите утопии са заложени в миналото и бъдещето на човека и е ясно, че той търси постоянно средства за промяна. Как ще се самоорганизират хората в бъдеще, особено след двете последни икономически кризи, е и ще продължи да бъде ключов въпрос за мислещите хора. Джамахирията – третата форма на политическо управление, поради преяждане с власт, административни недостатъци или външна намеса, е на път да се провали. Тя обаче не е хаотичен сбор от действия, а системно подготвян и дълго обмислян модел, описан в „Зелената книга”.

Какво е състоянието на овчедушния народ и бъдещето на лакомите му политици?

Пиша това, за да ви попитам нещо, което не е толкова важно, но все пак, заема голяма част от ежедневието ни. Уговорката към въпроса ми трябва да подчертае, че традиционно имам пренебрежително отношение към всички политически партии в България и най-вече не към идеите им, а към техните обществени образи – лидери, говорители и прочие паплач. Въпросът ми е следният:  Само при мен ли политическото говорене се разминава до очевидно неописуеми граници с реалността или това до голяма степен се дължи на политическата ми мизантропия?

Примери:

1. Излиза Борисов и говори за магистрали, зали и подлези. През останалото време дрънка глупости, които са подходящи за ракийката на бай Гошо и готвенето на леля Гина. Всъщност – пътищата, включително и магистралите ни, са ужасни. Построиха „Арена Армеец“, а на 300 метра по-долу „Червено знаме“ е разграбено до неузнаваемост. Строят подлеза пред гара Подуяне, а от другата страна на прелеза не можеш да минеш и с марсоход.

2. Стои Станишев, обяснява как Калфин е бъдещето на България и приема 120 млади социалисти. Патос, патос, патос, а то работата е ясна – едвам са ги събрали от цялата страна. И бързат за изборите, че електората на столетницата е пръв по столетници, иначе сладко е да управляваш с гласовете на изкуфелите.

3. Разтичал ми се Костов по ефира и говори: „Тази приватизация дето аз я започнах, те я опорочиха. Трябва да има осъдителни присъди , защото… “ и говорейки за Тройната коалция, разказва една биография в кратце на собственото си управление.

4. Меглена Кунева щяла пък да събира мислещите българи за нова алтернатива. Тооо, ако имаше такива, НДСВ никога нямаше да излезне на политическата сцена и да набута в управлението на държавата такова голямо количество слагачи и неуспели политически гниди.

5. Софиянски, той пък милият имал желанието за нов кметски мандат, „а желанието било най-важно“. Компромати, неее – нали го оправдаха по всички обвинения.

И така, слушам ги тия хора, които говорят и по радио честотитe, че при тях било най-добре, но сега е зле, спомням си за техните мило надробени попари, а пред мен на касата възрастна жена си брои стотинките, говори си сама и въздиша. Оглеждам се – да, кошмар, аз съм единствения млад човек в магазина, а може би съм закъснял, но… дали само аз съм с черни очила. Как я виждате вие работата?