държавата въпреки хората

Голям хаос, голяма бъркотия – САЩ бомби Централна Азия, Европа бомби Либия, Китай, Бразилия и Индия искат важни постове в международните институции. Белгийците нямат изпълнителна власт, испанците спят по площадите, гърците пак мятат камъни. У нас сме свидетели на поредния предизборен политически цирк. Удобно време да си зададем въпросите: адекватна и ефективна ли е съвременната форма на конвенционална демокрация и отговаря ли тя на нуждите на хората.
Може ли Държавата, каквато я виждаме днес, да продължи да съществува, работейки въпреки интересите на гражданите си? Докато правих опит да си отговоря на тази поредица от въпроси, попаднах на един интересен цитат на утвърдения британски историк Арнoлд Тойнби. Ето какво казва той за универсалните държави, но аз мисля, че то е валидно и за националните, независимо дали са с демократична, авторитарна или тоталитарна форма на управление:

„Упоритостта, с която универсалните държави, веднъж установени, се държат за живота, е една от техните най-забележителни черти, но тя не бива да се бърка с истинска жизненост. Това по-скоро е упоритото дълголетие на старото, което отказва да умре. Фактически универсалните държави проявяват силна тенденция да се държат, като че са цели сами по себе си. А всъщност те са етап в процеса на социалното разлагане и ако имат някакво значение извън това, то е само в достойнството им да са средство към някаква цел, която е извън и отвъд тях.”

Блестяща мисъл, която трябва най-после да ни накара да се изправим пред това призрачно невидимо чудовище – Държавата.

Advertisements