май 2011


държавата въпреки хората

Голям хаос, голяма бъркотия – САЩ бомби Централна Азия, Европа бомби Либия, Китай, Бразилия и Индия искат важни постове в международните институции. Белгийците нямат изпълнителна власт, испанците спят по площадите, гърците пак мятат камъни. У нас сме свидетели на поредния предизборен политически цирк. Удобно време да си зададем въпросите: адекватна и ефективна ли е съвременната форма на конвенционална демокрация и отговаря ли тя на нуждите на хората.
Може ли Държавата, каквато я виждаме днес, да продължи да съществува, работейки въпреки интересите на гражданите си? Докато правих опит да си отговоря на тази поредица от въпроси, попаднах на един интересен цитат на утвърдения британски историк Арнoлд Тойнби. Ето какво казва той за универсалните държави, но аз мисля, че то е валидно и за националните, независимо дали са с демократична, авторитарна или тоталитарна форма на управление:

„Упоритостта, с която универсалните държави, веднъж установени, се държат за живота, е една от техните най-забележителни черти, но тя не бива да се бърка с истинска жизненост. Това по-скоро е упоритото дълголетие на старото, което отказва да умре. Фактически универсалните държави проявяват силна тенденция да се държат, като че са цели сами по себе си. А всъщност те са етап в процеса на социалното разлагане и ако имат някакво значение извън това, то е само в достойнството им да са средство към някаква цел, която е извън и отвъд тях.”

Блестяща мисъл, която трябва най-после да ни накара да се изправим пред това призрачно невидимо чудовище – Държавата.

Advertisements

След като го познахте – ви пускам и други илюстративни варианти  на образа на Плюшкин.

От А. Агин:

Тук имаме интересно решение от А. Лаптев:

От Б. Боровски:

Модерната гледна точка на С. Алимов:


Винаги съм се възхищавал на тази илюстрация. Затова имам загадка – кой изобразява тя? Който познае – получава филцово цвете, изработено от Pippilota 🙂

Идеята му дойде внезапно!!!

            За земляните ХХ в. беше векът на прогреса – самолетът – първо витлов, а после реактивен, термоядреният синтез, космическата ера и ред дребни и големи придобивки в битовата сфера. Но никой на малката синя планета не знаеше, дори не подозираше, че не всички се радват на тяхната голяма техническа революция.

Докторал шареше нервно с очи по мониторите. “Този път няма да се издъня”- упорито си повтаряше той. Когато се яви на търга за ССМП 231374713[1] реши, че най-сетне е направил големият си удар – малка планета в зората на индустриално-капиталистическата ера, но уви. Въпреки очакванията му това се оказа поредната му погрешна бизнес стъпка, която този път щеше да го довърши. Изчисленията в двете матрици цъкаха със скоростта на светлината, но все пак до крайният резултат на уравненията оставаше още доста време. “Даа, може би това е грешката ми” – Докторал знаеше, че се отличава доста от другите схоли– той не беше толкова търпелив, не беше толкова умен и за негов най-голям ужас си позволяваше да послъгва от време на време. Орбитално контролните датчици се задействаха, сигналната система се включи с пронизващ вой.  “Този път няма да ми се размине” – помисли си с ирония той. От повърхността на планетата бавно се отделяше поредният модул на това, което човеците наричаха ISS- може би дванадесетия за по-малко от  десет галактически минути[2].

За секунда си представи какво щеше да се случи, ако тези същества успеха да напуснат системата си на този етап. От случая с минералингите се беше научил да се изчервява, но това, това тук щеше да е последният пирон в ковчега му. Заради минералингите едва не му отнеха лиценза. Преди да се усети или по-скоро не преди да се престраши да поиска помощ от ЦК те успяха да източат ресурсите на шест развиващи се докосмически цивилизации и да ги задушат в зародиш. Странни същества. Всеки на Кобалт имаше по три моторни спидера, по шест перални, миялни, печки и т.н. Въпреки това единственото, с което се занимаваха бе да търсят, ровят и трупат, с каква цел – дори на тях не им бе известно. Добре, че контролната комисия прие версията – “конкуренцията ми подля вода”.

 Изведнъж го зарадва една мисъл. За секунди си представи, какво щеше да стане ако земляните и минералингите се срещнеха някой ден. “Не, не… тези са къде, къде по-зле”. Те бяха невероятни създания, но тяхната невероятност се проявяваше единствено в тъмният спектър на цветовата гама. За по-малко от 100 земни години проведоха две големи войни, които редуцираха значително броя на населението. По теоремата на Швабайер-Турни се случи и неизбежното – свръхтехнически прогрес. Отговорът на неговото допитване беше ясен; “Щом има функциониращо ООН да им се даде космически достъп – степен ВСК А1[3]”. Точно тук бе сгрешил – в доклада. Той пропусна да спомене, че на тази планета има над 150 държавни обединения, дори не ги бе броил, че постоянно има регионални войни, че част от по-големите държави водят агресивни действия спрямо по-малки отдалечени такива. В крайна сметка самото ООН бе голяма недомислица, защото като истинска марионетка, бе един театър организиран от силните за слабите. Сега вече беше късно! Ако в момента напише това, което бе пропуснал в рапорта си преди два дена, последствията за него щяха да бъдат огромни. Трябва да се действа, но как да се пусне доклад за ВСК А2 без да се разбере за изцепката и без да им се позволи достъп до ниво А3. Очевидно бе, че човечеството се готви за нова война. Долу беше като кошер. Смешните им летателни и плавателни апарати постоянно бръмчаха насам-натам. За това не му дремеше. Но наред с войната, човечеството се готвеше да се установи трайно на някои от по-близките до Земята планети, а една по-продължителна война щеше да го дари с технологии, които да го изведат далеч извън границите на неговата система.

За секунди Докторал си представи провала и неговите размери. В главата му дори отекнаха кънтящите стъпките, които се чуваха из коридорите и залите на ВНДКК[4]. Направо настръхна. “Овладей се, овладей се“. “Такааа, нека видим къде бъркам”. Нивата на контролна намеса бяха надхвърлили отдавна допустимите норми. Той се пресегна и взе разпечатката: списък на инсценираните космически катастрофи и аварии. При една евентуална ревизия щяха да му откъснат главата. Не, че някой четеше докладите, но все пак бе рисковано. Този път трябваше да се действа по-глобално, но как точно… “Пак прибързвам, нека изчакам изчисленията”.

Най-големият проблем на тези създания се състоеше в невероятно лошата комбинация между грешната им самопреценка, невероятната им находчивост и силната им агресия. Преведено на нормален език, една евентуална среща с близките им любвеобилни съседи би изглеждала така:

 Земляните:    “Ние идваме с мир! Пътуването ни е с научни цели. Искаме да опознаем вашия свят и култура.”

 Преценка на контрольора: “Стандартно послание, неотговарящо на истината, която е: „Търсим нови ресурси и пазари. Ще ви проучим добре и ако сте по-слаби, ще видите кой е шефът.”

Любвелбини: “Какво е мир? Не искам да купувам нищо, природата ми дава всичко. Не, нямаме никаква планетарна защита.”

Сигналът го предупреди, че уравненията са готови. Той пое четирите картончета с дългите си вендузести пръсти. “Мдаа, нямаше никаква грешка.” Сравни ги. Според резултатите в уравненията философският им напредък изоставаше с около 150 години от техническия. Приложимост на наличните философски открития – 17 %. Дисбалансът военна – социална сфера беше поразяващ. Вероятност за дистанционен контакт 89%, за директен 64%. Дали не прибързваше – “Не, този път няма да се проваля!”-изрече през смях Докторал.

Той хвърли бърз поглед на космическата карта и маркира избрания от него обект. На интерфейса се появи отчетлив надпис “Континентален убиец”. Зачуди се за секунда за посоката на удара. Защо пък не “Аризона 2”.

Докторал промени координатите на метеорита и натисна копчето.

“Този път няма да се издъня” – смехът му кънтеше из целия кораб.


[1]     Слънчева система – Млечен път номер:

[2]     Схолите, както и повечето трансгалактически раси броят по Февруанския календар – една година се равнява на завъртането на звездната система около центъра на галактиката. ВСК А2 – е планетарни колонии, А3 включва междузвездни полети.

[3]     Вътрешно системен контрол – този протокол дава разрешение за: изкуствени спътници, пилотирани космически полети, временни посещения на други планети в рамката на системата.

[4]     Вселенска наказателна дисциплинарно контролна комисия.

Убиха Осмама бин Ладен и това не е чудно, защото най-силното разузнаване го търси вече 10 години. Очевидно е обаче, че самите сценаристи на операцията са прекалили с холивудските филми. След десетилетие на усилия, милиони изхарчени долари и  безброй нарушения на човешките права Осама е убит и „за да се спазят мюсюлманските обичаи, е погребан 24 часа след смъртта си и то в морето, за да не се прекланят на гроба му“. Или казано по друг начи, след дълго преследване, от враг №1 ни вест ни кост, ни косъм. За доказателствен материал и дума  не може да стане – поредната некадърно съшита американска филмова продукция – аман.