Дезинформатом Трънковчански бавно свали студената пържола от насиненото си око, потопи пачето перо в мастилницата и записа в средата на пергаментовия лист:

ГЕНЕАЛОГИЯ НА ОМРАЗАТА.

ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД НА ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНИТЕ ВРЪЗКИ

ОТНОСНО НАВИЦИТЕ, ПРИВИЧКИТЕ И СКЛОННОСТИТЕ ЗА САМОНАЛАГАНЕТО И САМОПРИЛАГАНЕТО НА ДУШЕВЕН, ФИЗИЧЕСКИ И ПРОЧИЕ ДИСКОМФОРТ У ХОРАТА

Цялото му тяло потрепери, но не от всепроникващия студ, който се просмукваше из килиите и залите на Великотрънковския университет, тровейки костите на сколарите и техните възпитаници, а от тръпката на вдъхновението, от прозрението, което го беше осенило. Че Бог е любов – това го знаеха всички, макар напоследък малцина да вярваха в тази често напявана строфа. Че кесарят е баща, който макар понякога и строг, със старание се грижеше за паството си – това малцина се осмеляваха да отрекат дори в мислите си. Че Светата църква е майка, без чиято безспирна обич човекът не ще можеше да се изправи от люлката, за да стигне до сетния си ден, праведен и чист като сълза – и това всички го твърдяха, кръстейки се под път и над път, макар от десетилетия кръчмите да бяха по-често посещавани от храмовете. Но, ако с очите си виждаш, а със сърцето си чувстваш, че привидностите са далеко от същностите, че казаното не отговаря на стореното, то тогава, кое е това всемирно и всечовешко състояние на духа, движещо от памтивека хората към все по-големи висини? Той се приведе максимално напред, под ореола на догарящата свещ и с увереност записа:

Смирението води до неподчинение. Любовта води към омраза.

Бог е сътворил всемира! И видимия, и невидимия свят. И живото и неживото – планини, реки, гори и всички твари, които ги населяват и обитават по въздух, суша и вода. Бог, великият в своята промисъл отец, сътвори мъжа, а за да не е сам в простора и уюта на божиите селения, направи от мазола на лявата му пета жената. И ги обрече да се подчиняват нему и да се обичат помежду си, но ги остави безгрижно да бродят, без страх, и без уплах за дните си. Забрани им само да вкусват от сочните джанки, растящи от едно криво клонесто дърво. „Кисели плодове дават клоните на това дърво, затова ми обещайте, че нивга не ще вкусите от тях”, рекъл Бог. Опиянени от райските блага, те бързо се съгласили, но с безгрижие отминали децата бащината поръка. Минали дни, а когато плодовете узрели, подмамили ги към клоните на старото дърво. „Да си откъснем”, казак мъжът, който жената наричала Дам. „Да си откъснем”, съгласила се жената, която мъжът наричал Ив. Посегнали те към кривите клони, но оттам изпълзяла змия, която се изправила срещу тях. Уплаши ли се те и се отдръпнали, а змията изсъскала срещу тях: „Бог ви даде живота и ви позволи безспир да се скитате и без мярка да черпите от всички блага, защо са ви притрябвали тези кисели джанки. Ив побягнала от срам, а Дам, който не могъл нищо да промълви, взел камък и го запратил по пълзящата гадина. Змията изсъскала и се скрила в коренището, но всеки път когато Дам се приближавал, тя излизала обратно и му пречила да откъсне от плодовете. Той много се чудил какво да стори и накрая взел дълга тояга, с която сразил змията. Възрадвал се Дам, метнал на рамо тоягата, обвил шията си с люспестия труп, набрал много от сочните наглед плодове и тръгнал да търси Ив. Но щом тя вкусила от джанките, тозчас изплюла плода – тъй  кисел бил той. Появил се тогава Бог и рекъл: „Не ме послушахте вий, не ми се подчинихте и затуй Даме, отсетне ще ловиш с тояги храната си, а ти Ив ще раждаш с мъка децата си, зиме студът ще ви брули, лете слънцето ще ви гори, а зверовете, що ти погуби, ще тревожат и дните и нощите ви. Ще речете ли нещо в своя защита  или ще замълчите”.  Нарамил Дам тоягата, подхванал Ив под мишница и рекъл, без да поглежда назад: „Сгрешихме отче, прощавай”.

Така казва светото писание, а ний повтаряме „Сгрешихме отче, прощавай”. Но колкото пъти повтори едно гърло „Сгрешихме отче, прощавай”, то нова звезда изгрява на небосвода или стара  залязла загасва и така е откакто се помним от поколение на поколение. И нямаше нас да ни има без Дам и Ив, а щяха те безгрижно да се скитат в райските градини ръка за ръка и затова с ясно съзнание и при пълно умствено здраве записва се в тая книга от мен Дезинформатом Трънковчански – доктор по свещено и гражданско право, магистър по църковна и светска история, лектор по четирите граматики, че Смирението води до неподчинение, а то неподчинението, макар и дело небогоугодно, е началото на рода човешки.

И както във време оно та до днес Бог е Любов, а ние сме му мерзки с делата си, ще застъпим основната теза на труда ни, изписал се в лето 5629 от сътворението на света и 1347 от раждането на бога наш Йешуа, во времето на великия кесар Пурча Дъртий в престолния град Велико Трънково, без знанието на двореца, патриаршията и катедрата, но все пак в добро здраве и пълен разсъдък

ЛЮБОВТТА Е ОМРАЗА

Свещта догаряше и застаряващия сколар започна внимателно да попива редовете. После нави старателно със слабите си кокалести пръсти пергамента, ловко го ската в широките си ръкави и се сви в тясната си продънена койка. В шемета от мисли – реални и нереални той се унесе и засънува, засънува как пише… (очаквайте продължение)

Advertisements