Какво? Не вярвате ли? До великата мисъл е достигнал, през далечната 1932 година българският изследовател на Македонския въпрос Иван Коларов. Използвайки стила на древните софисти, той заявява:

„В дълбочината на нашата народна история ние трябва да подирим историята на българската книга още във векът на могъщото македонско царство. Последното е имало своята книга, която се вплита в тази на старите гърци и римляни. При двора на могъщите македонски царе Филипа и Александра е имало книжнина, която трябва да мине не за гръцка, поради езика й, а за основно „българска” книга от историческо време толкова повече, че и до днес се не знае Аристотел, философът и естетът, учителят на Александър Македонски, дали е грък или е македонец, което е много важно, а той трябва да е македонец. Македония е обаче основата и люлката на послешното и днешно българско племе…”

Очевидно, духът на македонските ”историци” е по-древен и все още не е напуснал Балканите и най-паче не само Тангра, но и Перун бди 🙂

А на бачо Аристотелолу ша му кажем, че тя филосфийката, таквозинка, не е толкоз сложно нещо.

Advertisements