март 2011


Преди няколко дни коментирах в блога tangra.bg, което първоначално оцених като грешка. Помислих си, че става въпрос за шизофрения, но после прозрях истината. С класически маниер на нова, налагаща се на пазара религия, жрецът беше променил думите ми и говорейки за истина, предложи на последователите си лъжа. Сам си беше завъртял диалога, което значи, че не е луд, а хитър, подмолен и коварен, като всеки свой колега във всяка епоха и във всяка точка по земното кълбо. Това, обаче е поредното доказателство, че не ни трябват нито стари, нито нови религии, защото хората опорочават всичко. Исус, Мохамед, а сега и Тангра имат и ще имат доста поводи, за да се червят от последователите и религиозните си „слуги”. Пиша това, за да могат младите и слабите, които често се подвеждат по подобни „чудеса”, да знаят, че повечето хора, които тръбят за доблест, чест, истина нямат капка от тези усещания в съзнанието си. Убедете се сами.

Моя реплика (първата не можах да я сваля, но е променена, втората е оригинал, но за удобство следете часовете и датите):

Редакция:

Моя реплика:

Редакция:

Неговите шмекерии, естествено постигнаха резултат и манипулираните поклонници побързаха да хвърлят камък по мен – жалка пародия и язък за стотиците философи и достиженията им, които са се мъчили векове да ни спасят от религиозния фанатизъм.

Какво? Не вярвате ли? До великата мисъл е достигнал, през далечната 1932 година българският изследовател на Македонския въпрос Иван Коларов. Използвайки стила на древните софисти, той заявява:

„В дълбочината на нашата народна история ние трябва да подирим историята на българската книга още във векът на могъщото македонско царство. Последното е имало своята книга, която се вплита в тази на старите гърци и римляни. При двора на могъщите македонски царе Филипа и Александра е имало книжнина, която трябва да мине не за гръцка, поради езика й, а за основно „българска” книга от историческо време толкова повече, че и до днес се не знае Аристотел, философът и естетът, учителят на Александър Македонски, дали е грък или е македонец, което е много важно, а той трябва да е македонец. Македония е обаче основата и люлката на послешното и днешно българско племе…”

Очевидно, духът на македонските ”историци” е по-древен и все още не е напуснал Балканите и най-паче не само Тангра, но и Перун бди 🙂

А на бачо Аристотелолу ша му кажем, че тя филосфийката, таквозинка, не е толкоз сложно нещо.