Открийте десетте разлики.

„Нападението над редакцията на вестник „Галерия“ е политически акт“, заяви след експлозията главният редактор на изданието Кристина Патрашкова. Ако е така, нека обясни обстоятелстватa около възникването и работата на вестника. Сериозно се съмнявам  в „независимостта“ му. Градските легенди са много, но все пак, правейки такива бомбастични изявления, Патрашкова трябва да отговори на два доста важни въпроса:

Откъде дойде първоначалната инвестиция?

Кой й плаща заплатата?

Официалната версия, че вестникът има седмични продажби от 80 000 екземпляра и се самоиздържа, е несериозно за всеки, който е запознат с пазара на реклама и печатни медии у нас.

Паралелите с „Милениум“ са крайно неудачни. Защо? Защото медиите трябва да изпълняват очистителна за обществото роля, какъвто е случаят в известната трилогия. За наше съжаление вестник „Галерия“ храни българското обществено мнение с кисело зеле и застоял боб от консерва, което предизвиква единствено неудържими газове в стомаха на социалния организъм. Кой въобще вярва, че „нападките“  към определени политици имат за цел да подобрят нещата у нас, а не са поредната клиентелистка поръчка. Лошото е, че и бомбаджиите също изпълняват клиентелистки поръчки, а резултатът е очевиден – взрив в центъра на София. Стефан Танев направо може да ни завиди от гроба си.

Жалко, че заради подобни личности, като Огнян Стефанов, К. Патрашкова, Я. Дачков, Б. Цанков, в чужбина се създава впечатление, че у нас има натиск над свободомислещата журналистика. Иди и обяснявай, че става дума не за свободомислеща, а за свободоблудстваща журналистика – язък. Пръц!

Advertisements