Самоготвещото котле безутешно стенеше и се блъскаше в почернелите стени на огнището. Очуканият капак тракаше о масивния извит ръб и котлето безспирно повтаряше с тенекиения си глас.

–         Искам библиофил, искам библиофил, искам библиофи…

Костя Людоед безуспешно се пробваше да затиска ушите си първо с длани, после с коркови тапи, памук и каквото му попадне под ръка, но нищо не помагаше. Думите се забиваха в главата му като метални шишове. Той много обичаше самоготвещото си котле „мляс, мляс – сложи му малко дафинов лист, уммм – добави вода и сол”. В крайна сметка манджите ставаха без грешка, но напоследък кухненският уред много се разлигави – започна да мрънка и да хленчи за щяло и нещяло, но най-вече с какви продукти да готви. Костя сериозно се беше притеснил, защото всеки себеуважаващ се людоед си позволяваше да консумира най-много по един човек на три месеца, а котлето започна да иска различни продукти всеки месец, че понякога и по-често. „Ще ме надушат от Горския съюз на людоедите и спукана ми е работата – цял живот ще ръфам помия после”, помисли си дребното човече и дръпна перото, забодено в квадратната катарама на бомбето му.

–         Добре де, млъкни ще му пиша пак!

–         Няма да стане, няма да стане – искам библиофил…

–         Виж – три пъти го каня вече на вечеря с обещания да разгледа библиотеката ми, но той отказва – не съм виновен. Предния път искаше банков служител – теглих креди, олепи етикети и надписа цени на всичко в къщата, преди да го сготвим. Людоед небрежно изчопли етикета на свещника и започна да го върти нервно между ноктестите си пръсти. – После поиска съдия изпълнител – спрях да плащам кредита, та изнесе половината къща, преди да го изям, а той, че и жилав беше. Сега… библиофил?

–         Искам библиофилл… започна отново да стене самоготвещото котле.

–         Добре – ревна Костя – ще го имаш до края на седмицата. Грабна ножицата и се запъти към библиотеката на стената. – Ако това не го доведе, няма какво да го доведе – той извади със замах три старопечатни книги, отвори титулните страници и небрежно изряза издателските знаци с ножичката си за ушни косми. Постави ги в плика и започна да пише, рецитирайки на глас: „Скъпи доктор Загорков, за да видите върху какви ценни издания искам да побеседваме, ви пращам няколко издателски знака. Надявам се да ме посетите за обяд или вечеря, когато Ви е удо…Перото шареше по пергамента, а котлето доволно потракваше.

На следния ден, когато асистент Загорков – лечител на книгата в университета в Глогинково – отвори писмото, ръцете му се разтрепериха – какво варварство! Да накълцаш книгите и да ги пуснеш в писмо. Той набързо уви още три шала около главата си, за да не му се възпали мозъка от вятъра навън, метна дългата си роба, за да не го ожари слънчевата светлина и се завтече към конюшнята. „Нищо, по пътя ще продължа с тренировките по диагонално чете чрез книжни червеи”. Извади малка  кибритена кутийка, отвори я и внимателно започна да говори на червеите вътре. Той подготвяше революция в полето на книжовното знание, но старите професори бяха надвиснали над него с вековните си тези и лечителят все още работеше върху теорията си. „Ако изядеш червей, преминал през книгите на библиотечния рафт – гласеше тя, то тогава шансът ти да постигнеш универсално познание чрез интердисциплинарен метод е много по-голям, отколкото, както твърдяха всички, ако използваш плъх. Плъховете били бозайници – предимство, но винаги се концентрираха върху един том, а и се консумираха по-трудно от червеите”. Младият лечител на книгата обаче не беше завършил успешно тренировъчната програма и повечето от възпитаниците му бягаха между тухлите в стената на библиотеката, изяждайки само по 3-4 книги. „Нищо – ще помоля г-н Людоед да пробваме в неговата библиотека – гениално, просто гениално”.

Умислен, той неусетно стигна до хралупа № 13 и почука на врата. Отвътре му отвори усмихнатият домакин.

–         Откога ви чаках, влезте, влезте – Костя размаха в крив жест несъразмерно дългите си ръце и направи лек поклон. Книжовникът влезе и застана прав до масата.

–         Книгите, как можахте да изрежете книгите – изсъска неудържимо той.

–         А как, драги, освен по този начин да Ви поканя да ги разгледате и оцените. Заповядайте, разгледайте библиотеката ми, а аз ще сложа вода за вечерята ми, ни – прощавайте.

Докато джуджето режеше моркови и лук по инструкция на самоготвещото котле, пускаше ги във врялата вода и повтаряше „Падна ни драги- падна ни”, ученият жадно започна да вади томовете. Първо ги вадеше бавно и ги разглеждаше внимателно, а после ентусиазмът му започна да нараства и той все по-бързо ги изтегляше от местата им и припряно поглеждаше колофоните и заглавните страници, възкликвайки след всяко ново откритие „Костя Людоед – вие сте истински библиофил, да истински библиофил”. След три часа на приятна унеса Загорков потърси своя домакин, но той не отговаряше отникъде.

– Г-н Людоед, Костя? Накрая книжовникът влезе в кухнята. На камината топлото котле пускаше леко пара през процепа и тихо къркореше „Мдаа – истински библиофил”.

Advertisements