От „Приключенията на космическите кадети“ по Том Корбет

ГАЛВА 2

Капан за вълци

Част 2

към глава 1

„Да направим, НЕ, да накараме  хората  да бъдат по-добри – това е нашата основна цел! Да, но какво значи да „накараш” някой да направи „нещо”, било то и за негово собствено добро? Това означава да го принудиш, да го натикаш като самотен див жребец между огражданията, да усмириш порива му, защото може да се самонарани. Така той ще бъде ли по-добър или просто ще забрави себе си, за да отговаря на критериите и ценностите за доброта, изградени и наложени от някой самотен ум, затворен в мрачния си кабинет. НЕ, не принудата е основния двигател на прогреса, а нейната липса. Но тогава какъв да бъде стремежа ми и защо съм се старал да усвоя всички науки и всички познания, когато употребата им над вашите умове ще бъде насилие над собствените ви желани… Аз съм щастлив деца мои и никога няма да забравя доверието във вашите очи. Но винаги ще помня моята главна сила – да не налагам волята си над другите и макар да не оправдах доверието ви за крайния резултат от тази война…..”.
Винаги преди да се срещна с кораби на Съюза си пусках завета на Матей Ковальов. Финалната реч на последния държавен глава на Конфедерацията на Дарвин, произнесена преди да изчезне в необятния космос и да се превърне в легенда. С нея беше сложен край на самоубийствената и кървава междурасова война между Съюзът на демократичните системи и обединението на независимите планети, останало днес в учебниците по история, където има такива, като две невзрачни изречения – „Конфедерацията на Дарвин е обединение от автономни планети, което в желанието си да запази прпорционалния принцип за разделянето на звездната карта, настоява за съблюдаването на териториалните граници на Земята.  Под фалшивия претекст за естествена еволюция и културно разнообразие, обединението подкрепя политическото статукво от XXI век и повежда кървава война срещу идеята за обединение на човечеството под флага на свободата и демокрацията”. Толкоз – не се споменаваха нито години, нито имена, нито големите битки, нито жертвите и милионите трагедии.
Не изпитвах носталгични чувства по Конфедерацията. В крайна сметка планетите , които членуваха в нея, съществуваха  почти напълно самостоятелно, така както сега ние, бившите им граждани сме свободни единици. Търсим се, помага ме си, разпознаваме се по дрехите и маниерите, но не милеем един за друг. Но ние от Нова Славония имахме повече основание за омраза към себеподобните граждани на СДС. По едно стечение на обстоятелствата, по време на последната война Ковальов беше ротационен председател на Дарвинистите. Затова нашите родни системи бха унищожена къс по къс от астероидните ракетоносци на Съюза. Наред с нас най-много пострадаха и Потомците на Еврон, които съставяха основно военно ядро на конфедерацията. Обединеният флот беше окончателно разбит в битката при Лапантел, а най-упоритите привърженици на Конфронтацията бяха изпепелени от безмилостни наказателни операции.
Започна великия процес на доброволната интеграция на човешката раса, а след него дойде и втората вълна на т. наречената принудителна интеграция, която сега застигаше малките заселнически колонии от чист и смесен вид като „Млечен път”. Те, от своя страна, започнаха опасна игра и за да запазят независимостта си, флиртуваха ту със Съюза на свободните системи, ту с Лигата на 13-те монархии.
–    Капитане навлизаме в гравитационен коридор на най-външната планета.
Оставих Палавата костенурка  на мощното привличане на планетата и скоро направих визуален контакт с блокадата. Пуснах всички сигнални честоти и започнах да излъчвам транспортното послание на ГОМ. В далечината, като малки бобени зрънца, се откроиха астероидните ракетоносци и звездолетоносачите на Шести  флот на Звездна Британия. Мисията тепърва започваше…

Към част трета

Advertisements